Синьо злато

39

Гемей изпита почти облекчение, когато двамата яки пазачи дойдоха да я отведат. Беше отчаяна, че няма никакъв начин да се измъкне от тази стая, освен ако не взриви вратата. Реши, че ще трябва да поговори с шефовете от НАМПД за снабдяването им с някои от хитроумните малки приспособления на Джеймс Бонд. Но този въпрос засега оставаше на втори план. Би имала възможност да опита да избяга, единствено ако се окаже по някакъв начин вън от това помещение.

Когато охранителите я поведоха през лабиринт от коридори, сърцето й се сви — щеше да се загуби за броени секунди. Спряха пред две бронзови врати, високи поне два метра и половина. Върху повърхността им изпъкваха барелефи с митологическа тематика. Преобладаваха черепите, но за разнообразие, тук-там се виждаше по някой великан или джудже, странни чудовища, разярени коне, повалени дървета, рунически надписи124 и мълнии, окръжаващи централния мотив — елегантен кораб с платно.

Единият мъж натисна бутон в стената и дверите се отвориха безшумно навътре. Вторият гард я побутна с оръжието си към вратата.

— Не е наша идея! — каза той, с нещо като съжаление в гласа. Дверите хлопнаха зад гърба й. Тя се огледа.

— Очарователно — измърмори Гемей.

Намираше се в огромно като стадион помещение. Можеше да го обхване с поглед, благодарение на факлите, наредени по стените околовръст. В средата на помещението, осветен от четири високи мангала, се виждаше кораб с опънато платно. Изглеждаше като близнак на оня от вратите.

Преди да стане океански биолог, Гемей беше морски археолог и сега начаса разпозна викингски кораб или отлично изработено негово копие. Запита се дали не е в музей. Не, беше по-скоро някаква изискана гробница. Може би корабът изпълняваше ролята на саркофаг, както е било обичайно за древните норвежци. Отчасти водена от любопитство, но най-вече поради липса на алтернатива, тя се насочи към кораба.

Докато напредваше в самотата на помещението, от дебрите на неговите сенки неотстъпно я наблюдаваха два чифта зачервени очи. Същите я бяха гледали жадно на телевизионния екран, докато тя се измъчваше в килията си. Близнаците Краджич бяха прекарали часове наред пред този екран. Бяха попивали с поглед всяка нейна черта, от яркочервената й коса до дългите, стройни крака. Но в това воайорство липсваше сексуален елемент — би било прекалено човешко. Те се интересуваха преди всичко от причиняването на болка. Приличаха на куче, обучено да лежи часове с парче месо под носа, докато стопанинът му нареди да го изяде. При непосредствената близост на Гемей, садистичните им наклонности изплуваха. Двете жени им бяха обещани. След като Бринхилд беше в лабораторията, те решиха да си вземат играчката без позволение.