Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Ако искате, ще ви покажа още сега.
Бринхилд обмисли предложението и каза:
— Не, нямам търпение да им видя физиономиите, когато се уверят в успешния резултат от работата ни.
Франсешка не обърна внимание на множественото число на притежателното местоимение и потвърди:
— Сигурна съм, че ще останат изненадани.
Бринхид поръча по телефона си да започнат транспортирането на директорите.
След по-малко от час, те се бяха събрали около централния контейнер в пълен състав. Бринхилд представи Франсешка. Когато красивата бразилка пристъпи напред, около нея се разнесоха одобрителни възклицания. Докато се усмихваше на мъжете с решителни черти около себе си, тя помисли, колко много приличат на лешояди, събрани около мърша. Нямаше нужда да си припомня, че техният стремеж към повече власт и пари бе станал причина да остане десет години в тропическите гори. Докато тя споделяше всекидневието на чуло, в очакване на спасение, може би милиони хора, които можеха да се възползват от плодовете на труда й, бяха загинали от жажда.
Франсешка никога не бе виждала толкова много зло, събрано в едно помещение, но умело прикриваше презрението си.
— Не зная, колко от вас имат научна подготовка, но за да се разберат принципите на процеса, чийто резултат ще видите, не са необходими технически познания. Процесът ми е труден за провеждане, но прост като концепция. Още от времето на древните гърци, опитите за отстраняване на солта от морската вода не спират. Винаги обаче, се прибягва до физическо въздействие: изпаряване на водата, атакуването й с електрически ток, прекарването й през различни видове мембрани, които да задържат солта, както децата правят на плажа с пясък и мидени черупки. Аз допуснах, че може би ще се окаже възможно да се промени молекулярният строеж на химикалите във водата, на атомно равнище.
Гладколикият германец отбеляза:
— Това звучи като алхимия, доктор Кабрал.
— Много сполучлива аналогия. Макар алхимията да не постигна целите си, тя постави основите за развитие на химическата наука. Както алхимиците, аз се опитах да превърна едно вещество в злато. Само че в дадения случай, то е синьо. Вода. По-ценна от всеки друг материал на земята. Имах нужда от вълшебен камък, който да направи това превръщане възможно. — Тя се обърна към контейнера. — Тук се намира катализаторът, който прави процеса възможен. Само при контакт с него, обезсоляването може да се проведе.
— Кога ще ни покажете това чудо? — поинтересува се лорд Гримли.
— Моля, елате насам! — каза тя, като тръгна към пулта. Пръстите й пробягаха по клавишите. Дочу се приглушен шум от помпи и течаща вода. — Това е солената вода, която нахлува в инсталацията през клапа над главите ни. Нужни са две-три минути.
Франсешка поведе групата към другата страна на контейнера. Замълча за малко, докато напрежението нарастваше. После провери показанията на един прибор и показа друга клапа:
— Това е изходната тръба, по която идва обезсолената вода. Сами усещате топлината, която се отделя при процеса.
Обади се американецът:
— Доколкото разбрах, тази топлина може да се трансформира в друг вид енергия?
— Така е. В момента обезсолената вода се изпомпва обратно в езерото и топлината се освобождава в неговите води, но след известни модификации, тя може да се върне обратно в инсталацията под формата на друг вид енергия и да я задвижва. Даже ще остава излишък от енергия, който да се използва за друго.
Разнесе се одобрителен шум. Франсешка буквално усещаше вълната от алчност, която изпълни помещението, докато петдесетина глави пресмятаха печалбите от продаваната енергия.
Тя се приближи до система от вертикални спираловидни тръбички, които се спускаха от изходящата клапа. В долния край имаше кранче и картонени чаши.
— Това е охладител, който отнема топлината от течността — обясни тя. Попита един от техниците: — Как беше на вкус водата до вчера?
— Възсолена, в най-добрия случай — отвърна той.
Франсешка отвори кранчето и напълни една чаша. Вдигна я във въздуха като дегустатор на вино и отпи.
— Малко е топличка, но не отстъпва по нищо, на която и да е изворна вода.
Бринхилд пристъпи и също си наля.
— Божествен нектар! — обяви триумфално тя.
Директорите се заблъскаха към кранчето, като ожаднели говеда. След всяка глътка се чуваха възгласи на удивление. Всички приказваха в един глас. Докато директорите се боричкаха около крана, сякаш беше извор на младост, Бринхилд отведе Франсешка настрана.