Синьо злато

— И все пак е дяволски тревожно! — заяви Хауъз. — Похарчихме милиони, за да запазим работата си в тайна. А сега, точно когато не трябва, тя може да излезе наяве.

— Съгласна съм с вас от цялото си сърце — отвърна Бринхилд. — Направихме всичко възможно, да останем в сянка, но операция от такъв мащаб не може вечно да остане скрита. Изградената от нас фасада, за прикриване на дейността ни от погледа на обществото, започва да се пропуква. Винаги е било въпрос на време, така че аз не съм изненадана, но необходимостта да се бърза става очевидна.

— Искате да кажете, че ускоряваме нещата, заради интереса от страна на НАМПД?

— Не. Искам само да кажа, че събитията започнаха да се развиват изключително в наш интерес.

Пръв се сети германският банкер Хаймлер.

— Има само една възможност за такъв рязък скок — започна той с изражението на боа при вида на жив заек. — Овладели сте обезсоляващия метод на доктор Кабрал.

Бринхилд изчака да заглъхне възбуденото оживление около масата.

— Нещо повече — отвърна тя. — В настоящия момент доктор Кабрал сама доизпипва своя процес в нашата лаборатория.

— Кабрал? — учуди се германецът. — Четох във вестниците, че е жива, но…

— Жива е и напълно здрава. Съгласи се да работи за „Гогщад“, тъй като само ние притежаваме анасазиум. В момента подготвя демонстрация. След малко ще ви покажа това необикновено постижение. Разговарях с доктор Кабрал преди срещата ни. Каза, че ще бъде готова до час. Междувременно, чувствайте се поканени да се подкрепите в трапезарията. Аз ще проверя как вървят нещата и скоро ще бъда отново с вас.

Докато директорите напускаха залата, Бринхилд излезе пред главния вход на комплекса. Няколко тъмнозелени джипа бяха наредени на паркинга. До всеки от тях стояха прави шофьор и охранител.

— Всичко ли е готово? — попита тя гарда при първата кола.

— Да, мадам, готови сме да закараме гостите всеки момент.

Подземното трамвайче осигуряваше най-бързо достъп до лабораторията, но то бе предназначено да превозва малки групи от работещите в нея. Голяма група като тази на директорите, трябваше да се транспортира с коли. Бринхилд не оставяше нищо непроверено. Тя седна до шофьора в първата кола и му нареди да я откара до езерото. След малко джипът спря на ръба на полегатия хълм, нависнал над водната повърхност. Спусна се по късата стълба до кея и влезе в постройката. Тя всъщност скриваше асансьорите, обслужващи лабораторията. Бринхилд отмина яйцевидната клетка и се отправи към големия товарен асансьор. Не след дълго вече крачеше към централната част на лабораторията. Под сводестия й покрив ясно се усещаше възбуда.

Франсешка работеше пред централния пулт. Когато забеляза Бринхилд, тя каза:

— Тъкмо щях да ви повикам. Мога да проведа демонстрацията преди срока.

— Напълно ли сте сигурна, че ще бъде успешна?