Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Не мърдайте! — извика в косите им, когато се опитаха да хукнат или просто да надникнат какво става. — Гледайте надолу!
А после светът му се превърна в порой от пламтящи сополи.
16.
Трополенето на огнени капки се разреди и Джоул вдигна предпазливо глава да се огледа. Примигна, заслепен от калейдоскопната комбинация от неонови петна и парчета радиали, които догаряха по земята в жълто-червената гама. Няколко последни пихтиести парчета пльоснаха край тях — от онези радиали, които взривната вълна беше запратила нагоре, увеличавайки пътя им надолу, а с него и времето и инерцията на падане.
Близнаците се размърдаха в хватката му, но той ги стисна по-силно, обърнал глава към отреденото за фойерверките място в другия край на поляната. „Мили боже!“ Адреналинов приток на чист ужас, какъвто бе изпитвал само няколко пъти в живота си, се разля по цялото му тяло и той замръзна неподвижен. Не можеше да реши дали да хукне, повлякъл децата, или да ги хвърли на земята и да се метне отгоре им. След секунда замъгленият му поглед се проясни достатъчно да различи, че трескавата активност в другия край на поляната не е от хора, които се разбягват панически във всички посоки, а просто фигури, които се стичат с пожарогасители да противодействат на неочакваната небесна атака. Пламтящият дъжд не беше стигнал до фойерверките. Всъщност Джоул се бе оказал в центъра му, но в този момент беше готов да благодари на бога за това.
А после болката нададе вой; пръски от огън по целия му гръб, сякаш е бил нападнат от ескадрон разлютени оси, от най-лютия вид, създаван някога в биоинженерните лаборатории. „Сетагандански оси щурмоваци!“ Мисълта се пръкна в главата му и му се стори толкова смешна, че цялото му тяло се разтресе от смях. Алекс и Хелън най-сетне се измъкнаха от отпуснатата му хватка и го зяпнаха разтревожено. Той също ги погледна и се отпусна — не пищяха, значи бе успял да ги опази.
Хора, които не бяха пострадали от огнените сополи, тичаха към зоната на поражението; пострадалите също тичаха, но без посока. Виковете на болка се смесиха с далечни аплодисменти и сякаш всички присъстващи се отправиха към поляната — мнозина, намирали се далеч от рояка, така и не бяха разбрали какво е станало, а просто бяха сметнали, че фойерверките са започнали предсрочно.
Първа пристигна сержант Кацарос, прибираше зашеметителя си в кобура. Джоул се сети, че май я бе видял да стреля напразно с него във въздуха. Ако беше въоръжена с плазмена дъга, този план можеше и да проработи — горящите фрагменти щяха да станат на пепел, преди да са стигнали до земята. „Правилен рефлекс, неподходящо оръжие“ — натрапи извода си обърканият му мозък. Той автоматично огледа сержанта за изгаряния, но не видя нищо притеснително.
— Сър, ранен сте! — извика Кацарос.
— Няма страшно, лейтенант — бодро заяви Джоул. — Врагът и слон не можа да уцели от това разсто… — И се преви на две от смях. Тази му реакция не успокои нито сержанта, нито близнаците, които се отдръпнаха назад точно когато баба им се появи в галоп. Толкова беше тъжно, че хората не разбираха шегите му. Корделия със сигурност ги разбираше… Опита се да повтори шегата, но оплете конците и изречението увисна недовършено. Успя да добави: — За бога, гледай къде стъпваш с тези сандали.
Тя го стисна за раменете, като внимаваше да не докосне раните, и обърна лицето му към себе си… о, добре, нямаше изгаряния нито по косата, нито по лицето ѝ…
— Оливър, в шок ли си?
Той примижа, обмисляйки сериозно въпроса. Ръцете му трепереха, стомахът му се беше свил на топка. Симптоми, един офицер трябва добре да познава симптомите…
— Май да?… — „Ох.“ Разсмя се отново, смехът бързо премина в кискане, което той се опита да преглътне, защото дори в неговите уши звучеше притеснително.
— Заведете го в лазарета — нареди Корделия на някого.
Джоул нямаше и грам желание да протестира. Махна на близнаците да идат при баба си, напълно излишно, тъй като те вече се бяха лепнали за нея, и се остави в ръцете на медтехниците, които го поведоха през поляната.
Замисли се за резултата. „Сергияр — едно, Оливър… всичко.“
„Значи това било богоявлението. Нямах представа, че е толкова болезнено…“
След един от най-вбесяващите часове в живота си Корделия най-после стигна до шатрата на походния лазарет. Майлс накуцваше на крачка зад нея. Екатерин го бе пратила при тях и той бе стигнал до поляната навреме да види последствията от експлозията на радиалите, но, слава богу, не и да я изпита на гърба си. Заел се бе с разтрепераните близнаци, докато Корделия обикаляше зоната на поражение да въведе някакъв ред. Завел ги бе при майка им и беше цъфнал отново.