Нощни вълци

— Роберт Илич Цой — каза третият. — Банка „Роял“.

— Турецки — произнесох пак аз и се учудих: — „Роял“? А защо „Роял“?

— „Ройъл“ — натърти Роберт Илич, сякаш да ме поправи. — Което значи „кралски“.

— Аха, това било значи! — кой знае защо се зарадвах аз.

Грязнов ми кимна и не пропусна да се намеси:

— Не обръщайте внимание на някои особености в поведението на господин Турецки. Той много обича театъра. Понякога играе и в живота. Но потвърждавам: пред вас е един от най-добрите следователи в прокуратурата.

— Благодаря за добрата дума — поклоних се аз. — Къде ще заповядате да седна, добри ми господа?

Меркулов, разбира се, ме спеши на секундата.

— Стига, Саша — строго каза той. — Сядай, където искаш. — Изчака, докато се настаня, и огледа всички присъстващи. — Е, можем да започваме.

Банкерите седяха с непроницаеми лица. Първи проговори представителят на Бетабанк Горшенев. След като се изкашля хубавичко, той започна:

— Става дума за следното, господа. Напоследък се оформи ситуация, която всява определени опасения сред нас, служителите от банковата система. Бих казал даже не опасения, а сериозна тревога.

За известно време над масата се възцари тишина. Горшенев сякаш се страхуваше да продължи.

Меркулов му помогна:

— Ние, разбира се, се досещаме за някои неща, но виждате ли, за нас е донякъде неочаквано, че дойдохте тук заедно. Доколкото разбирам, в бизнеса си вие сте конкуренти.

Въпросът беше риторичен, но Горшенев сметна за нужно да му отговори.

— По принцип е така, макар че представата за конкурентната борба в съзнанието на обикновения гражданин придобива доста уродлив вид…

Наложи се да се намеся.

— Константин Дмитриевич не е съвсем обикновен гражданин — заявих на някак изплашения, но не съвсем загубил самоувереността си банкер. — Не е точно от гражданите, които обичат да ходят на риболов, но не смеят да отидат, за да не настинат.

Меркулов ме изгледа и се намръщи от досада. И като прехвърли поглед към Горшенев, меко предложи:

— Продължавайте, моля ви, Александър Аркадиевич. И така, какво ви тревожи най-много?

Горшенев продължи:

— Работата е там, че става нещо странно. Напоследък, както знаете, бяха ограбени няколко банки.

Меркулов ми хвърли предупредителен поглед: не се навирай, дръж се спокойно и слушай внимателно.

— Още от самото начало — продължаваше Горшенев, — как да се изразя по-точно… Още от самото начало това предизвика у мен сериозно подозрение. Особено след като беше ограбена и нашата Бетабанк, това мое подозрение се засили. А след като поговорих и с колегите от другите банки, изчезнаха и последните ми съмнения. На колегите също.

— Та за какво нямате вече съмнения? — търпеливо го попита Меркулов.