Неспокойкото [ЛП]

Елин шумно издиша пламък, но така и не отвърна нищо.

На сутринта спряха в края на гора. Тук почти нямаше сняг, макар че още беше зима, въздухът беше студен, а земята — твърда, замръзнала. Трикс изтича в храстите, а драконът отлетя по-нататък в полето и постоя няколко минути там наежен, хвърляйки погледи към момчето. После Елин отлетя на лов и се върна с пълна с яребици уста — вече изпечени. Трикс изяде една, а останалите ги глътна драконът, след което нацупено се оплака:

— Малки са ви птиците тук. При нас, в Самаршан, птиците ни са с размери на крава! И не летят — драконът се почеса по носа с върха на крилото, след което честно добави: — Вярно, бягат бързо и трудно се стигат. А и ритат болезнено.

— Слушай, Елин — на дневна светлина Трикс най-сетне беше успял внимателно да огледа дракона. — Ти само два крака ли имаш?

— А колко трябва да имам? — възмути се драконът. — Две лапи, две крила. Стигат ми!

Той протегна крило напред и ловко зачопли между зъбите си с ноктите, които стърчаха от сгъвката на крилото… при човек това място би отговаряло на лакът.

— Обикновено рисуват драконите с крила и четири крака — поясни Трикс.

— А при нас обикновено рисуват хората в доспехи и с огромни мечове — Елин поклати крила. — Ако имах четири крака и крила, щях да съм с шест крайника. И щях да съм насекомо. Как мислиш, приличам ли ти на муха?

— Какво говориш, изобщо не приличаш! — запротестира Трикс.

— Два крака и две крила са напълно достатъчни — тъжно отсече Елин.

От гледна точка на Трикс драконът, седящ на двете си лапи, най-много от всичко наподобяваше на гигантско оранжево пиле. Но той благоразумно не го каза на глас.

— Драконите магически създания ли са?

— Най-магическите! — увери го Елин.

Под мантията на Трикс нещо се размърда и Аннет изхвърча навън:

— Лъжа! Изобщо не сте магически!

Драконът присви очи, опитвайки се да разгледа Аннет. После съчувствено каза:

— Какво е това? Някакъв паразит, който живее по теб?

От възмущение Аннет загуби дар слово и се разтрепери във въздуха, разпръсквайки цветен прашец около себе си.

— Това е фея! — застъпи се за нея Трикс. — Това е моята фея… моят фамилиар. Тя е вълшебна и много могъща!

— Наистина си велик магьосник, ако и да си още ученик — промърмори драконът. — Ей, фея, не исках да те обидя! Ние, магическите същества…

— Аз съм магическа! — изкрещя Аннет. — И минотаврите, грифоните, мантикорите, еднорозите. А вие, драконите, сте най-обикновени, като хората, елфите и гномите!

— Защо? — изненада се драконът.

— Защото при магическите създания умението да правят магии е вродено! А вие го учите! Вие просто живеете много дълго, затова и умеете много!

— Не знаех — смути се Елин. — Винаги съм мислил…

— Всички магически същества знаят! — продължи да се гневи феята. — Затова и не ви обичаме вас, драконите! Вие сте най-обикновени, фукльовци такива.