Синя кръв [bg]

Вторият час на Скайлър беше по етика. На него можеха да присъстват и ученици от първи и втори курс, за да изпълнят изискването за изучаване на разнообразни дисциплини.

Дискусията водеше господин Орион, къдрокос мъж с големи мустаци и малки кръгли очила, дълъг нос и афинитет към огромни, провиснали пуловери, който седеше в средата на стаята.

Скайлър седна близо до прозореца и придвижи стола си до кръга около господин Орион. В стаята имаше само десет души, стандартната бройка за един клас. Скайлър нямаше как да не забележи, че Джак Форс не е на обичайното си място. Не беше му казвала и дума през целия срок и се зачуди дали той въобще си спомняше, че я е поздравил в петък.

- Някой от вас познаваше ли добре Аги? - попита преподавателят, макар въпросът да беше излишен.

„Дюшен“ беше от онези училища, че срещнеш ли съученик дори години след завършването, сядаш да изпиете по нещо и да поговорите за семействата си. Дори да не сте си разменили и една дума по време на следването, знаете всичко един за друг до най-личните подробности.

- Никой ли? - попита господин Орион.

Блис Люелин плахо вдигна ръка,

- Аз - каза тя стеснително.

- Искаш ли да споделиш някой от спомените си за нея?

Блис свали ръка и се изчерви. Спомени? Какво изобщо знаеше тя за Аги? Освен че обичаше дрехите, пазаруването, както и малкото си кученце Снежанка. Беше порода чихуахуа, също като кучето на Блис, и на Аги й харесваше да го облича в миниатюрни дрешки. То си имаше умалени версии на някои ог любимите пуловери на Аги, за да са в тон. Това бе почти всичко, което Блис знаеше за нея. А и нима можеше да познаваш някого истински? Пък и Аги беше приятелка на Мими, не нейна.

Блис отново се замисли за онази фатална нощ. Тя и Дилън говориха дълго в тясната уличка между клубовете. Когато изпушиха последната цигара, той най-после се върна в „Банката“, а тя с нежелание се върна в „Блок 122“ при Мими с нейните претенции. Аги не беше на масата и Блис така и не я видя през остатъка от вечерта.