Тетрарх [bg]

Бариерата от кубове се бе образувала отново, ала аахимата я отмести с едничък жест. Тиан бе забравила колко студено е това място — дори по-мразовито от външността на планината. Гладките като стъкло стени на тунела бяха покрити с ивици скреж, оформили плетеници. Моментните повеи хлад създаваха впечатлението, че по прохода долита нечий леден дъх. Раздвиженият студ облъхваше косата на младата жена, за да се извие и захапе тила й.

Дори и когато вятърът духаше в гърба й, Тиан се затрудняваше да напредва. Всяка стъпка й се струваше по-трудна от предишната. Как така беше влязла с подобна лекота предишния път? Спътницата й, вървяща само на няколко крачки пред нея, изчезна иззад ъгъла. Занаятчията се насили да продължи. Подобно усещане бе изпитала и при задействането на портала, когато бе искала да постави амплимета.

Но дойде момент, в който напредването се оказа невъзможно. Когато матахът се върна, за да провери причината за забавянето й, Тиан лежеше на пода, свита колкото се може по-плътно. Старицата й помогна да се изправи. В мига, в който тя взе ръката на занаятчията, съпротивлението изчезна и младата жена продължи към познатата зала.

Магията, изпълваща помещението, компенсираше простоватата му форма. Тъмносинята светлина прорязваше мрачината и разкриваше диплите на мъгла, които се виеха около Кладенеца. Мразовитата свежест на въздуха гъделичкаше диханието. Над празнотата бавно се носеха снежинки. Една от тях докосна ръкава на Тиан: съвършен кристал с формата на шестоъгълна звезда. Прииска й се да можеше да го покаже на Хани.

Момичето приличаше на заспало. В косата й се бе заплела скреж. Занаятчията взе вледенената й ръка, а възрастната жена също коленичи и докосна невръстните гърди.

— Клетото дете. Защо винаги невинните страдат?

Изглежда някаква нейна трагедия бе породила тези думи. Свела глава, Тиан мълчеше.

Накрая възрастната жена се обърна към нея.

— Има ли някакъв ритуал, който би желала да изпълниш?

— Не познавам обичаите на хората й — отвърна занаятчията. — Ние самите погребваме мъртъвците си, но тук е невъзможно да копая.

— Освен това тя не би намерила покой в нашите катакомби. Духът й би се измъчвал на подобно обременено с непозната култура място. — Матахът указа околното помещение.

Тиан се загледа в Кладенеца. Синкавите ивици се стелеха по цялото протежение на погледа й. Огромна сила бе застинала в изчакване на вливането си: напрегната пружина.