Тетрарх [bg]

— Какво възнамеряваш да правиш? — нервно попита Тиан. Същевременно се радваше, че Малиен поема инициативата.

— Не зная. — Старицата отстъпи назад, без да откъсва поглед от конструктите. — Чудя се дали е възможно да бъдат поправени…

— И ти ли си механик? — Занаятчията нервно поглеждаше към вратата.

Малиен се подсмихна.

— На фона на останалите талантът ми е незначителен, но не е съвсем отсъстващ. — Тя се загледа в конструкта със смазана предница. — Този не изглежда толкова зле повреден. — Погледът се премести върху Тиан, сега преценяващ. — Ще видим по-късно.

Двете се отправиха към процепа, където се загледаха надолу. Ледникът бе разсякъл планината като белег и бе образувал повърхност, наподобяваща път, макар че по нея би било трудно да се ходи. Отвъд се простираше река от синкав лед с дължина над левга. Изпъстряха я пукнатини, всяка от които достатъчно голяма да погълне селце. Чуваше се как откъм долната част на ледника долита стържене. На моменти зейваше нова пукнатина, свидетелстваща за бързото движение на замръзналата маса.

Как очакваха да намерят Ниш сред тази ледена пуста?

Малиен започна да се спуска.

— Идваш ли, Тиан?

— Той вероятно вече е отлетял с балона си — отчаяно каза тя.

— Първо ще му е нужно да събере гориво, а това може да му отнеме дни.

Възрастната жена подбираше пътя си с решителност, говореща за отправянето към знайна цел.

— Усещаш ли амплимета?

— Ще ми се да можех. — Старицата изглеждаше по-успокоена. — Твоят приятел каза, че балонът бил точно под нас, а наоколо имало само храсти. Това означава, че се е приземил някъде над дърветата. Надали ще е на повече от няколко часа път, а подобна голяма торба би била лесно видима. Ще го открием.

На всеки половин час спираха, за да починат. Вървенето по нанадолнище бе изненадващо уморително. По време на втората пауза, докато Тиан отпиваше от манерката си, тя бе сепната от оглушителен трясък, разтърсил скалата под нея. Стреснатата жена изпусна съдината и трябваше да се наведе, за да я вземе обратно.

— Какво беше това?

Зараждането на лавина, най-вероятно.

— От ледника се отчупват парчета. Погледни там, виждаш ли как е надвиснал?

Продължиха по-предпазливо, макар назъбените скали да им предоставяха достатъчно прикритие. Скоро Малиен спря и се оплака:

— Това не се отразява добре на старите ми колене. Покачи се върху онази скала, Тиан, и се огледай.

Занаятчията зърна тъмнеещата гъба на по-малко от една трета левга под тях.

— Открихме го — просъска тя и побърза да дръпне глава.

Матахът се покачи до нея.

— Интересен дизайн. — Тя заслони очи, за да се вгледа по-добре. — Изглежда ми почти надут. Да побързаме.