Ароматът на нощта [bg]

Монталбано реши да вдиша с пълни гърди от уханието. Докато го помирисваше лакомо, другият проговори:

— Преди да започнете да се храните, искате ли бутилка вино, да ви е подръка?

Комисарят кимна с глава, защото нямаше желание за приказки. Сложиха пред него кана с литър червено и много гъсто вино. Монталбано напълни чашата и сложи в устата си първата хапка. Задуши се, закашля се и от очите му излязоха сълзи. Изпита ясното усещане, че всичките му вкусови рецептори са се подпалили. Изпи на екс чашата с виното, което от своя страна никак не се шегуваше с алкохолните си градуси.

— Хранете се много бавно и полека — посъветва го собственикът келнер.

— Ама какво има вътре? — попита Монталбано, който все още не успяваше напълно да си поеме въздух.

— Зехтин, половин глава лук, две скилидки чесън, две осолени хамсии, една лъжичка дребни каперси, черни маслини, домат, босилек, половин люта чушка, сол, овчи кашкавал и черен пипер — изреди мустакатият с нотка садизъм в гласа си.

— Боже господи! — каза Монталбано. — Кой е в кухнята?

— Съпругата ми — отговори му мустакатият, посрещайки тримата нови клиенти.

Редувайки хапките си с глътки вино и охкания както поради екстремното усилие, така и от неудържимото удоволствие („Съществува ли екстремно ястие, както има екстремен секс?“ — се запита за момент), Монталбано има дори куража да отопи с хляб соса, останал на дъното на чинията, попивайки от време на време потта, която избиваше по челото му.

— За основно какво ще искате, господине?

Комисарят разбра, че с това „господине“ собственикът му отдаваше чест.

— Нищо.

— И добре правите. Предимството на пирчатите, които направо те подпалват, е, че човек усеща вкуса им и на следващия ден.

Монталбано поиска сметката, която се оказа дребна сума, плати, стана, тръгна да излиза, без да каже довиждане, като по предписание, и точно до вратата видя голямата снимка с надпис под нея: „Възнаграждение в размер на един милион лири за онзи, който ми даде сведения за този човек“.

— Кой е този? — попита Монталбано, като се обърна към собственика.

— Не го ли познавате? Това е онзи голям, свръхголям негодник, брокерът Гаргано, който…

— Защо се интересувате от него?

— За да го хвана и да го заколя.

— Какво ви е направил?

— На мен нищо, но отмъкна на жена ми трийсет милиона.

— Кажете на съпругата си, че ще му бъде отмъстено и заради нея — произнесе тържествено комисарят, слагайки ръка върху гърдите си.

И разбра, че беше кьоркютук пиян.