Ароматът на нощта [bg]

Качи се отново на колата, отиде до пощата, попълни обратната разписка и пусна писмото като препоръчано, излезе, наведе се, за да отвори вратата на автомобила, и замръзна в тази поза, като човек, поразен внезапно от някоя от онези жестоки болки в кръста, при които само малко да помръднеш, усещаш свиреп бодеж и единственото, което можеш да направиш, е да останеш неподвижен, надявайки се на чудо, от което поне за миг болката да премине. Това, което беше „омагьосало“ комисаря, беше гледката, която се разкри пред очите му, на преминаващата в този момент жена, очевидно отправила се към близката месарница. Беше госпожица Мария-Стела Козентино, весталката от храма на брокера Гаргано, която, затваряйки офиса след изтичането на работното време, сега беше тръгнала на пазар, преди да се прибере вкъщи. Виждайки Мария-Стела Козентино, го беше осенила вледеняващата мисъл, последвана от още по-смразяващия въпрос: дали нотариусът не беше инвестирал парите на Франсоа в начинанието на брокера Гаргано? Ако се окажеше, че е така, в този час парите вече се бяха изпарили, поемайки по пътя към южните морета, а от това следваше не само че момченцето никога повече нямаше да има дори една лира наследство от майка си, ами че и той, Монталбано, след като беше вече изпратил предизвикателното писмо до началника на полицията, доста щеше да се озори, докато оправдае изчезването на парите, а дори и да кажеше, че няма нищо общо с тази история, началникът никога нямаше да му повярва и най-малкото, което можеше да си помисли за него, е, че се е съдружил с нотариуса, за да си поделят петстотинте милиона лири на клетото сираче.