![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
— Просто искам да се отнасяте по-спокойно с момичета — казва Даниел и продължава приглушено: — Плашите ги само с присъствието си…
— Не се притеснявай — успокоява го Гунарсон.
— Но аз се притеснявам — честно отговаря Даниел.
— Какво?
— Аз всъщност се притеснявам — казва той.
— Е, в такъв случай не мога да ти помогна — въздъхва Гунарсон. — Просто не ми се пречкай и ме остави да си върша работата.
Юна забелязва, че терапевтът е небръснат и фланелката с къс ръкав под якето му се е извадила от колана.
— Искам само да поясня, че… за тези момичета полицията не е олицетворение на сигурност.
— Как ли пък не — шегува се Каролин.
— Радвам се да го чуя — казва ѝ Даниел с усмивка, след което пак се обръща към Гунарсон. — Да говорим сериозно… За повечето от нашите възпитанички полицията се е намесвала в живота им в най-тежките моменти.
Юна забелязва, че Даниел напълно съзнава, че изглежда досаден в очите на полицая, ала въпреки това поставя и друг въпрос:
— Говорих с координатора отвън за настаняване за…
— Едно по едно — прекъсва го Гунарсон.
— Въпросът е важен, защото…
— Путка! — възкликва Инди раздразнено.
— Върви да се изпикаеш — заяжда се и Лу Чу.
— Защото може да им навреди — продължава Даниел. — Може да навреди на момичетата, ако бъдат принудени да спят тук през нощта.
— На хотел ли да ги пратим? — пита Гунарсон.
— По дяволите, теб трябваше да убият! — провиква се Алмира и поглежда към Инди.
Нещо се разбива на парчета в стената, вода и стъкълца се посипват по пода. Даниел се втурва напред, Алмира се обръща, но Инди успява да ѝ нанесе няколко удара с юмрук в гърба, преди терапевтът да ги разтърве.
— Дръжте се прилично, за бога! — изкрещява той.
— Алмира е една проклета путка, която…
— Успокой се, Инди — казва той и хваща ръката ѝ. — Нали говорихме за това?
— Да — отговаря тя малко по-спокойно.
— Нали си добро момиче — продължава усмихнат Даниел.
Тя кимва и започва да събира парченца стъкло от пода заедно с Алмира.
— Ще донеса прахосмукачката — казва Даниел и излиза от малката сграда.
Той затваря вратата отвън, но тя пак се отваря и той така я затръшва, че картината с мотив от Карл Ларшон се удря с трясък в стената.
— Миранда имаше ли врагове? — пита Гунарсон на всеослушание.
— Не — отвръща Алмира с кикот.
Инди крадешком поглежда Юна.
— Слушайте ме сега! — произнася Гунарсон на висок глас. — Само ще отговаряте на въпросите ни, без да се лигавите и да викате. Не е кой знае колко трудно, нали?
— Зависи от въпросите — спокойно отговаря Каролин.
— Аз пък смятам да викам — промърморва Лу Чу.
— Истина или предизвикателство — казва Инди и с усмивка посочва Юна.
— Истина — отговаря Юна.
— Аз провеждам разпита — възразява Гунарсон.
— Какво означава това? — пита Юна и закрива лицето си с ръце.
— Какво? Не знам — отговаря Инди. — Вики и Миранда правеха така.
— Не издържам повече — прекъсва я Каролин. — Ти не си видяла Миранда, тя лежеше точно така, имаше толкова кръв, всичко беше в кръв…
Гласът ѝ секва от плач и психоложката отива при нея и се опитва да я успокои с приглушен глас.
— Коя е Вики? — пита Юна и става от фотьойла.
— Тя е най-новата ученичка тук в…
— Но къде е тя, по дяволите? — прекъсва я Лу Чу.
— Коя е нейната стая? — бързо вметва Юна.
— Сигурно се е измъкнала при своя секс приятел — казва Тула.
— Ние обичаме да си трупаме „Стезолид“ и спим като…
— За кого говорите? — пита Гунарсон на висок глас.
— За Вики Бенет — отговаря Каролин. — Не съм я виждала цяла…
— Къде, по дяволите, е тя?
— В името на Вики има толкова много букви — изхилва се Лу Чу.
— Изключете телевизора — нарежда Гунарсон напрегнато. — Искам всички да се успокоите и…
— Не крещете! — изкрещява Тула и усилва звука.
Юна прикляква пред Каролин, улавя погледа ѝ и го задържа със сериозно спокойствие.
— Коя е стаята на Вики?
— Последната, в дъното на коридора — отговаря Каролин.
19
Юна излиза от малката сграда и бързо прекосява двора, среща терапевта с прахосмукачката, поздравява техниците, изкачва с широки крачки стълбите и отново влиза в главната сграда. Там е тъмно, лампите са угасени, ала предпазните килимчета блещукат като изгладени от водата камъни на морски бряг.
„Едно момиче липсва — казва си Юна. — Никой не го е виждал. Може би е избягало в неразборията, може би другите възпитанички се опитват да му помогнат, като прикриват това, което знаят.“