Свидетел на огъня [bg]

— Какво ни е известно засега?

— Не ни е известно нищо… Сигналът е подаден през нощта, обадил се е терапевтът на „Биргитагорден“… Даниел Грим му е името. Било е четири часът. Бил си у тях, в къщата си на „Брюксгатан“ в Сундсвал, и току-що му се били обадили от дома… Не знаел кой знае какво, когато позвънил на номера за спешни случаи, само че момичетата крещели и споменавали за много кръв.

— Та значи самите момичета са се обадили? — пита Юна.

— Да.

— Но не в централата за спешни случаи, а на терапевта в Сундсвал — уточнява Юна.

— Точно така.

— Сигурно тук през нощта е трябвало да има дежурен персонал?

— Не.

— А не е ли било редно да има?

— Предполага се, че да — отговаря Гунарсон с уморен глас.

— Кое от момичетата е позвънило на терапевта? — пита Юна.

— Едно от по-големите момичета — отговаря Гунарсон и поглежда в бележника си. — Казва се Каролин Форшгрен… Но доколкото разбрах, не Каролин е открила тялото, ами… Ужасна каша е, няколко от момичетата са погледнали в стаята. Гледката е дяволски неприятна, бих казал. Заведохме едно от момичетата в лазарета. Беше изпаднало в истерия и парамедиците сметнаха, че така ще е най-добре.

— Кои са пристигнали първи на място? — пита Юна.

— Двама колеги… Ролф Викнер и Соня Раск — отговаря Гунарсон. — Пък и аз бях тук… да кажем, в шест без петнайсет и тогава се обадих на прокурорката… Тогава тя взела, та намокрила гащите и се е свързала с вашите хора в Стокхолм… И сега ни дишате във врата.

Той се усмихва без грам приветливост на Юна.

— Имате ли заподозрян? — пита Юна.

Гунарсон си поема дъх и отговаря с поучителен тон:

— Моят дългогодишен опит ми подсказва, че трябва да оставим разследването да следва естествения си ход… Трябва да извикаме тук хора, да започнем да разпитваме свидетели, да намерим улики…

— Може ли да вляза и да огледам? — пита Юна, като гледа вратата.

— Не бих го препоръчал… скоро ще имаме снимки.

— Трябва да видя момичето, преди да бъде преместено — настоява Юна.

— Става дума за удар с тъп предмет, много жесток, много агресивен — обяснява Гунарсон. — Нападателят е висок. След смъртта си жертвата е била положена в леглото си. Никой не е забелязал нищо, докато едно от момичета не е трябвало да отиде до тоалетната и е стъпило право в кръвта, която била изтекла под вратата.

— Била ли е топла?

— Виж… не е хич лесно да се оправиш с момичетата — обяснява Гунарсон. — Те са уплашени и ужасно разгневени през цялото време, приемат на нож всичко, което им кажем, не слушат, крещят срещу нас и… По-рано се опитаха да минат през лентите, за да си вземат разни вещи от стаите, айподи, балсам за устни, якета, и когато щяхме да ги местим в малката сграда, две от тях избягаха в гората.

— Избягаха ли?

— А, тъкмо ги настигнахме, обаче… трябва само да ги накараме да се върнат доброволно, лежат на земята и настояват Рофе да ги донесе на конче.