Убийството на Бусе [bg]

— Че аз откъде да знам! Освен това ти к’во толкова питаш. Какъв ти е проблемът? Да не би… и ти да си ченге или нещо такова. Все въпроси, все питания, към всеки, когото видиш.

— Ти пък, откъде ти хрумна сега? Познаваме се от толкова време.

— От толкова време, но при всяка среща все ми задаваш въпроси. „Какво знаеш“, „Какво чу?“ Кръстосан разпит. Кълна се, сега се издразних.

— Не се вдетинявай де. Ако и ти постъпваш така, какво биха направили останалите. Познаваш ме, малко съм любопитна.

— Не обичам всезнайковците, дразня се — каза тя.

— Ти пък, опитвам се да помогна на жената. Виж, майката на Бусе, леля Сабиха, може да е в опасност. Убийците на дъщеря й навярно ще намерят и нея. Не мога да ти разкажа тук всичко, което знам. Бусе дойде при мен снощи, тоест тази сутрин. Каза ми, че някой е влязъл в дома й. Страхуваше се.

Ококори очите си с учудване и любопитство, извади толкова глас, колкото да се чуе в целия квартал, и извика в ухото ми:

— Кой е влязъл в дома на Бусе?

Всички глави наоколо се обърнаха към нас. Бученето прекъсна на момента. Всички уши бяха наострени. Гледаха ни, слушаха ни. Слава богу, и тя забеляза. Започна да шепне:

— Кой?

— Не знам, и аз това се опитвам да открия. Имам нужда от помощ. Не знам какво да направя. А ти намери да се дразниш на мен.

— Ами откъде да знам, скъпичка, издразних се. Аз като се издразня веднъж, и край. Всичко свършва накуп. И в кашон да съм, щом се издразня, ставам. Ако ще Кадир Инанър да е, приключва в същия момент. Виж, него много го харесвам. Според мен колкото е по-възрастен, толкова по-хубав мъж става. Само да поиска, веднага ще дотичам. Ще си вържа главата и ще седя до коленете му. Роб ще му стана, разбираш ли.

Потокът на мисълта й и говоренето й във форма на неороман в стил Натали Сарот направо ме разби. Веднага промених мнението си за интелекта й. Успях да се сдържа и да не се засмея.

— Тук е трудно да разговаряме. Ако искаш, да пийнем някъде по един чай и да си поприказваме. Имам нужда от твоята помощ.

Все още се оглеждаше наоколо. Навалицата се увеличаваше, личеше си, че тя не иска да изпуска шоуто, не иска да пропусне възможността да излезе и да се забавлява. Нямаше време за нерешителност. Хванах я за ръката.

— Хайде да тръгваме, ще ти разкажа.