Убийството на Бусе [bg]

Още преди да е довършил изречението, между краката му се появи дъщеря му и го улови за ръката. Ако не се бяхме изправили пред него като врата, отпред аз и Хюсеин, веднага след нас Гьонюл, бащата с тази сръчност досега да се е качил на горния етаж.

Хюсеин хвана ръката на бащата и погали по главата момичето, което го пронизваше с женствени погледи.

— Много приятно момиче. Как се казваш?

Тя се засрами и се скри зад баща си.

— Севги. Кажи си името, момичето ми.

Чувствах инстинктивно желание да забравя, да зарежа всичко и час по-скоро да изчезна оттук. Не ми харесват семействата от средната класа. През целия си живот се борих да стоя далеч от тях. Задушават ме. А сега бях точно на крачка да попадна в едно такова семейство.

— Ние по-добре да си вървим — казах аз.

Гьонюл се обърна и дори се насочи към долния етаж. Подадох си ръката към човека с вратовръзката. В същото време отвътре се обадиха червените бузи с усмихнатото лице:

— В никакъв случай не може. Аз дори сложих чая.

— Да не влизаме. Някой друг път ще дойдем.

Човекът с вратовръзката отново скочи обратно в пантофите си, хвана ме за ръката и започна операция по дърпането ми навътре.

— Влезте, влезте… Ще пийнем по един чай и ще си отидете. Тъкмо междувременно и госпожа Сабиха ще се върне от мястото, където е отишла.

Имаше известна логика в това, което каза, естествено, ако госпожа Сабиха е жива или ако е отишла някъде, откъдето може да се върне.

— Паркирах колата лошо. Ще я вдигнат, ние да тръгваме.

Съпротивата на Хюсеин беше посрещната с: „Няма да я вдигнат, господине… няма да я вдигнат. На нашата улица не може да се случи.“ Гьонюл се намуси още повече, след което си събухме обувките и ги добавихме към колекцията пред вратата. Гьонюл се наведе към ухото ми и прошепна:

— Мислиш ли, че ще ме разберат?

Нямаше особена причина да не разберат. Дори и най мачо артистите, които се правят на жени в комедийните филми, изглеждаха по-женствени.

— Вероятно. Най-малкото ще предположат — казах аз.

— Тогава аз да не идвам.

Толкова шептене пред вратата беше достатъчно. Хванах ръката й и я вкарах вътре.

— Ако не говориш, няма да разберат.