Убийството на Бусе [bg]

— Да пусна ли музика?

Отрязах го с: „Както искаш.“

— Какво предпочиташ?

Беше смислен въпрос. Отговорът ми щеше да бъде „със сигурност не теб“. Но в този момент и в това време нямаше да е подходящо.

— Нека бъде нещо леко, искам да помисля.

— Нещо бавно или класика?

Погледнах го с учудване. Нашата стоянка за таксита слушаше арабеск и турски измислен поп.

— Няма значение. Достатъчно е да бъде нещо леко.

— Знам, че слушаш класика. Видях компактдисковете ти у вас.

Понечих да го поправя, че трябва да ми говори на „вие“, а не на „ти“, но се отказах. Замълчах. Тъкмо си мислех, че Хасан закъсня, когато се отвори вратата и той се качи в колата.

— Да?

— Май я няма вкъщи.

Безмълвно си седна на мястото. Бяхме загубили около един час заради Хасан. А времето беше ценно. Някой можеше да открие преди мен майката на Бусе и писмото със снимките. Направихме безрезултатна екскурзия от отсрещната страна дотук и бяхме пропилели много повече време от необходимото, докато претърсвахме апартамента на София.

Сега не можех да мисля в детайли. Обърнах се към Хюсеин:

— Да отидем поне в съдебна медицина. — А на Хасан съобщих: — Ще те оставим по пътя.

Хюсеин направи коментар, според това, което беше разбрал от разговора ни:

— Сега ние търсим майката на твоя приятел Февзи, който аз докарах сутринта у вас? Нали?

— Не, отивам в съдебна медицина, за да науча повече за смъртта на Бусе, тоест на Февзи.

След това и тримата мълчахме по време на пътуването. Докато Хасан слизаше, му казах:

— Да направим каквото е необходимо за погребението.

— Не се безпокой — отвърна той, докато затваряше вратата с най-улегналото си изражение на лицето.

Започнахме да напредваме към Чапа. Тишината бе нарушена от Хюсеин:

— Но той говори с теб на „ти“.

Обърна се и ме погледна през рамо. Личеше си, че усети чувствителността ми към въпроса за „ти/ вие“, и се беше заинатил. Това беше добре.

— Да. С него се познаваме от пет години — отвърнах.

Отново настъпи тишина.

— Добре, защо се ядоса, когато аз казах „ти“? Нали и ти се обръщаш към мен така. Но аз не виждам проблем.

Ох, ето ти тема за дълъг монолог. Ако започна, ще си помисли едно, ако замълча, ще си помисли друго.

— Остави, няма значение — казах аз.

Пристигнахме в Чапа.

На входа на моргата беше както винаги навалица. Разликата бяха нашите момичета. Бяха много шумни и колоритни. Някои от тях бяха в костюми, някои цивилни. Новината се разпространява бързо в нашата общност, още повече когато е нещастие, случило се на някого. Винаги съм вярвала в съществуването на някаква отделна система извън наличните комуникационни средства, телефони, телекоми и тям подобни. Може дори и телепатия да е. Така и не успях да разбера и открия какво е и как работи. Нямам и намерение да се терзая много с този въпрос. Стига ми, че знам за съществуването и безпроблемното й функциониране.