Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
— Другият надпис, за който споменах, е въпросното мистериозно „Е“ — продължи Пейнтър, кимайки към монетата. — Било е изобразено във вътрешното светилище на храма.
— И какво означава?
Пейнтър сви рамене.
— Никой не знае. Дори гърците. Историците, още от древногръцкия учен Плутарх, изказват различни хипотези за значението му. Съвременното становище сред гилдията гласи, че буквите са били две, „Г“ и „Е“, символизиращи богинята на земята Гея. Светилището в Делфи първоначално е било издигнато в нейна прослава.
— Да, но ако значението на буквата е загадка, защо са я изобразили върху монетата?
Пейнтър плъзна доклада към него.
— Тук можеш да прочетеш повече за това. С времето „Е“ — то на Оракула се превърнало в символ на един пророчески култ. Изобразявано е в различни картини през вековете. Сред тях е и „Ръкополагане“ на Никола Пусен. Там буквата виси над главата на Христос, който връчва на Петър ключовете за рая. Символът бележел време на фундаментална промяна в света, обикновено предизвикана от един-единствен човек, като Делфийския оракул или Исус от Назарет.
Грей остави доклада на бюрото и поклати глава.
— Да, но какво общо има това с мъртвия? — възрази той и вдигна сребърната монета. — Толкова ли е ценно това нещо? Толкова, че да убиеш заради него?
Пейнтър поклати глава.
— Не бих казал. Монетата има известна нумизматична стойност, но нищо особено.
— Тогава какво…?
Прекъсна го жуженето на интеркома.
— Директор Кроу, извинете, че ви прекъсвам — чу се гласът на асистента му откъм машинката.
— Какво има, Брант?
— Получи се спешно обаждане от патолабораторията долу. Д-р Дженингс настоява да говори веднага с вас.
— Добре. Пусни го на първи монитор.
Грей стана да си ходи, но Пейнтър му махна да седне и завъртя стола си. Кабинетът му, погребан в подземния бункер, нямаше прозорци, затова пък разполагаше с три големи плазмени екрана на стената. Личните му прозорци към света. И трите бяха тъмни, но след миг най-левият оживя и им показа една от патолабораториите.
На преден план стоеше д-р Малкълм Дженингс. Шейсетгодишният шеф на отдела за изследователска и развойна дейност на Сигма беше с хирургическа роба и с големи предпазни очила от прозрачна пластмаса, вдигнати сега на главата. Зад него се виждаше част от лабораторията — бетонен под, редица цифрови теглилки и маса за аутопсии. Трупът беше покрит с чаршаф.
Трупът на професор Арчибалд Полк, университетски преподавател.
Наложило се бе да проведат няколко телефонни разговора, за да вземат тялото в Сигма вместо в градската морга, но пък Малкълм Дженингс беше уважаван съдебен патолог.
Ако се съдеше по стиснатите му устни обаче, нещо май не беше наред.
— Какво има, Малкълм?
— Наложи се да сложа лабораторията под карантина.
На Пейнтър това никак не му хареса.
— Нещо заразно ли?
— Не, но определено е повод за тревога. Нека ти покажа. — Патологът излезе от обсега на камерата, но гласът му все така стигаше до тях. — Досетих се още при първоначалния оглед на тялото. Опадало на кръпки окосмение, ерозирал зъбен емайл и изгаряния по кожата. И да не го бяха застреляли, до няколко дни щеше да е мъртъв.
— За какво по-точно говориш, Малкълм? — подкани го Пейнтър.
Дженингс изглежда не го чу. Появи се отново в обсега на камерата, но този път с тежка предпазна престилка върху мантата. Държеше устройство със свързана към него черна палка.
Грей стана и се приближи до монитора.
Д-р Дженингс прокара палката над мъртвеца. Устройството в другата му ръка нададе канонада от пиукащи звуци. Патологът се обърна с лице към камерата.
— Това тяло е радиоактивно.
2.
5 Септември, 17:25
Вашингтон
Грей вървеше по тротоара пред Замъка Смитсониън и проклинаше жегата. Националният мол се ширеше вляво от него, полупразен заради горещото време.
Тъкмо беше подминал местопрестъплението, оградено с жълта полицейска лента. Криминолозите бяха приключили огледа си, но мястото още беше отцепено и охранявано от самотен полицай.
Грей вървеше на изток по Джеферсън Драйв. Следваше го едър бодигард, когото той се опитваше да не забелязва. Идеята не беше негова, а и да беше поискал защита, никога не би назовал точно този тип. Докосна микрофона на гърлото си и изрече без глас: