Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Понякога обаче аутизмът създаваше чудеса.
В много редки случаи аутистичните деца демонстрираха удивителни способности в някое тясно научно поле като математиката, музиката или изкуствата. И макар десет процента от аутистичните деца-саванти да притежаваха подобен талант в някаква степен, интересът на Юри беше насочен не към тях, а към онези най-редки случаи, познати като саванти-гении, малкото, чийто талант беше така изумителен, че надскачаше дефиницията за гениалност.
Всички те произхождаха от една-единствена генетична линия.
Стара циганска дума отекна в главата му.
„Човихани“.
Юри гледаше към тъмнокосото момиче зад огледалната стена.
Мейпълторп говореше ли, говореше до него.
— Не бива никой да заподозре какво правим. Иначе процесът срещу нацистите в Нюрнберг ще изглежда като отнемане на шофьорска книжка за превишена скорост.
Юри не каза нищо. Мейпълторп изобщо не си даваше сметка за мащаба на неговия научен проект. Но след падането на Берлинската стена Юри трябваше да търси нови източници на финансиране. Цяло десетилетие опипва предпазливо почвата в Америка. Отначало изглеждаше безнадеждно, но после политическият климат внезапно се промени. Глобалната война срещу тероризма изкова нови взаимоотношения между политическите сили и враговете се превърнаха в съюзници. И още по-важно, границите на морално допустимото се промениха. Настъпила беше нова ера с нов морал. Една стара поговорка получи нов, пълнокръвен живот — „целта оправдава средствата“.
Без значение какви са средствата.
Стига да са в полза на общото добруване.
Правителството на Юри знаеше това отдавна. Само американците признаха със закъснение тази сурова реалност.
— Какво прави момичето? — попита Мейпълторп.
Юри се откъсна от мислите си и стана. Саша още стоеше пред статива, този път с черен пастел в ръка. Ръката й се стрелкаше нагоре-надолу по листа. Движенията й бяха ъгловати и енергични. Не личеше да има някакъв замисъл в рисунката й. Пастелът летеше наглед произволно от един ъгъл към друг.
Мейпълторп изсумтя при вида на драсканицата.
— Нали каза, че имала талант на художник.
— Така е.
Саша продължи да работи. Очертаният в зелено четириъгълник се запълваше с черни линии и завъртулки. После тя протегна настрани другата си ръка, изпъната, сякаш да запази равновесието си срещу някаква невидима сила.
Накрая и двете й ръце се отпуснаха край тялото.
Саша обърна гръб на статива, седна с кръстосани крака на пода и се залюля ритмично напред-назад. Челото й беше потно. Посегна към захвърлено дървено блокче за игра и започна да го оглежда съсредоточено, сякаш се опитваше да реши някакъв пъзел, известен само на нея.
Юри погледна към рисунката.
Мейпълторп също гледаше натам.
— И за какво беше всичко това? Обикновени драсканици.
— Нет — несъзнателно мина на руски Юри. Но пък беше притеснен… много притеснен.
Тръгна с бърза крачка към вратата за съседната стая. Мейпълторп го последва. Влязоха в стаята на детето, но то не им обърна внимание — все така се люлееше леко напред-назад и въртеше дървеното кубче в ръката си. Юри от опит знаеше, че това състояние ще продължи още известно време.
Знаеше това-онова и за таланта на Саша.
Приближи се до статива и свали листа с рисунката.
— Какво правиш? — попита Мейпълторп.
Юри завъртя рисунката с долния край нагоре и я закачи на статива. Понякога Саша рисуваше наобратно. Това не беше необичайно при аутистите-саванти. Те често възприемаха света чрез съвсем различен набор от сетива. Числата имаха звук. Думите имаха миризма.
Юри хвърли поглед към Саша.
Ясносините й очи не се отделяха от детското кубче.
Юри се обърна и забеляза удивлението на Мейпълторп. Американецът наведе глава към рисунката и посочи, останал без думи от изумление. Накрая все пак продума:
— Мили Боже… това в средата прилича на слон.
Юри се вгледа на свой ред в изображението. Сърцето му се качи в гърлото. Саша не би трябвало да нарисува това без активиране. Именно подобни скици ги бяха завели при д-р Полк — рисунки на мола, на Замъка Смитсониън. Благодарение на тях бяха подсигурили снайперистко гнездо в едно ъгълче на мола, което оставаше извън рутинното наблюдение. Наложило се бе да действат бързо, в рамките на два часа. Обсегът на Саша си имаше граници.
Мейпълторп се наведе още по-близо.
— Помещението, в което се намира… Мисля, че знам кое е това място. Водих внучето си там преди няма и две седмици. Това е ротондата на Природонаучния музей.