Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Вземаме с нас Хамис — каза той, — за да го изпратим в такъв случай за вас. Нека Динах винаги придружава Нели, но понеже Нели прави с нея каквото си иска, ти, Стас, се грижи и за двете.
— Можете да бъдете напълно сигурен — отговори Стас, — че ще се грижа за Нели като за собствена сестра. Тя има Саба, а аз щуцер, нека само се опита някой да й стори нещо лошо…
— Не става дума за това — каза господин Раулисън. — Саба и щуцерът положително няма да ви бъдат необходими. Ти бъди така добър да я пазиш да не се преуморява и внимавай също да не се простуди. Помолих консула, в случай че тя почувствува неразположение, веднага да извика лекар от Кайро. Колкото е възможно по-често ще изпращаме тук Хамис за новини. Мюдюрът също ще ви навестява. Освен това надявам се нашето отсъствие да не продължи много.
Господин Тарковски не пестеше съветите си към Стас. Той каза, че Нели не се нуждае от неговата защита, защото в Мединет, как той в цялата провинция ЕлФаюм, няма диви хора, нито диви зверове. Да се мисли за такова нещо е сМешно и недостойно за един младеж, който скоро ще навърши четиринайсет години. И така, той трябва да бъде само грижлив и внимателен, да не предприема на своя глава, а още повече заедно с Нели, никакви пътешествия и особено пък с камили, язденето на които е все пак уморително.
Но като слушаше съветите, личицето на Нели придоби такъв загрижен израз, че господин Тарковски трябваше да я успокоява.
— Разбира се — каза той, милвайки косичката й, — ще яздите на камили, но с нас или на път към нас, ако изпратим Хамис да ви вземе.
— А сами не ни ли е позволено да правим някакви излети, дори малки, съвсем мънички? — попита момиченцето.
И тя започна да показва с пръстчето си за какви малки екскурзии става дума. Най-после бащите се съгласиха, при условие че ще пътуват на магарета, а не на камили и не до развалините, където човек лесно може да падне в някоя дупка, а по пътищата из близките поля и към градините, разположени отвъд града. Водачът, заедно с останалата прислуга на Кук, трябваше винаги да придружава децата.
След това инженерите заминаха, но заминаха наблизо, до ХамаретелМакда и след десетчасово отсъствие се върнаха за нощуване в Мединет. Това се повтаряше няколко дни наред, докато посетиха най-близките работни обекти.
След това, когато работите им обхванаха по-далечните, но все още не съвсем отстранени местности, нощем пристигаше Хамис и рано сутринта завеждаше Стас и Нели в градчетата, където бащите им желаеха да им покажат нещо интересно. По-голямата част от деня децата прекарваха с бащите си, а привечер се връщаха в палатките в Мединет. Имаше дни, когато Хамис не идваше и тогава Нели, въпреки компанията на Стас и Саба, у когото откриваше нови и нови интересни неща, поглеждаше натъжена дали ще се покаже пратеникът. Така мина времето чак до празника Свети дух, когато двамата инженери се върнаха в Мединет.
След два дни те потеглиха отново, като казаха, че този път заминават за по-дълго време и по всяка вероятност ще стигнат чак до БениСуеф, а оттам до ЕлФашен, където започва канал със същото име, стигащ чак на юг, успоредно с Нил.
Затова голямо беше учудването на децата, когато на третия ден около единайсет часа преди обед Хамис се появи в Мединет. Пръв го посрещна Стас, който бе отишъл на пасбището, за да гледа камилите. Хамис разговаряше с Идрис и само каза на Стас, че е пристигнал за него и Нели и че ей сега ще дойде в палатките да ги уведоми закъде трябва да тръгнат според нареждането на родителите им. Момчето веднага изтича с добрата новина при Нели, която завари да си играе със Саба пред палатките.
— Знаеш ли! Тук е Хамис! — извика той още отдалече. А Нели веднага заподскача с прибрани крачка, както правят момичетата, когато скачат на въже.
— Заминаваме! Заминаваме!
— Да! Заминаваме, и то далеч.
— А къде? — попита тя, като оправяше с ръка косите си, които бяха паднали над очите й.
— Не зная, Хамис каза, че след малко ще дойде тук и ще ни каже.
— А откъде знаеш, че е далеч?
— Чух как Идрис каза, че той и Гебхър ще тръгнат веднага с камилите. Това значи, че ще тръгнем с влак и ще заварим камилите там, където ще чакат бащите ни, а оттам ще правим някакви екскурзии.
Поради честите подскачания кичурите коси отново закриха не само очите, но и цялото лице на Нели, а крачката й отскачаха от земята, сякаш бяха от каучук.
След четвърт час дойде Хамис и се поклони на двамата:
— Кханаге (млади господарю) — каза той на Стас, — след три часа тръгваме с първия влак.