Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Нели, Нели — повтаряше нещастният англичанин. — Нели и Стас! Стас не е виновен. Примамени са с хитрост и отвлечени. Кой знае защо? Може би за откуп. И Хамис неминуемо е в заговора. Идрис и Гебхър също.
Сега той си спомни думите на Фатма, че двамата суданци са от рода Дангали, в който се беше родил Махди, и че от този род произхожда Хадиги, бащата на Хамис. При този спомен за момент сърцето му замря в гърдите, защото разбра, че децата може и да са отвлечени не заради откуп, а за да ги разменят със семейството на Смаин.
Но какво ли ще направят с тях родствениците на враждебния пророк? Да се скрият в пустинята или някъде край бреговете на Нил не могат, защото в пустинята биха измрели всички от глад и жажда, а край Нил със сигурност биха ги хванали. Затова непременно ще избягат с децата чак при Махди. И тази мисъл изпълни с ужас господин Тарковски, но енергичният бивш войник бързо се съвзе и започна да обмисля всичко, що се беше случило, търсейки едновременно спасение.
„Фатма — разсъждаваше той — няма повод да си отмъщава нито на нас, нито на нашите деца, ето защо, ако са отвлечени, това сигурно е, за да бъдат предадени в ръцете на Смаин. В никакъв случай не ги заплашва смърт. И това е щастието в нещастието, ала затова пък ги чака страшен път, който може да се окаже пагубен за тях.“
Той веднага сподели своите мисли с приятеля си след което каза:
— Идрис и Гебхър са диви и глупави хора и си въобразяват, че ордите на Махди са вече близо, а всъщност Хартум, до който стигна Махди, се намира на две хиляди километра оттук. Този път те трябва да изминат край Нил и да не се отделят от него, защото в противен случай камилите и хората биха изпопадали от жажда. Замини незабавно за Кайро и поискай от хедифа да бъдат изпратени телеграми до всички военни постове и да се организира преследване от дясната и лявата страна по течението на реката. Обещай на шейховете по крайбрежието големи награди за залавянето на бегълците. Нека задържат по селата всеки, който се приближи за вода. Така Идрис и Гебхър трябва да попаднат в ръцете на властта, а ние ще си върнем децата.
Господин Раулисън вече бе възвърнал самообладанието си.
— Заминавай — каза той. — Тези бандити са забравили, че английската армия на Уолслей, която бърза на помощ на Гордон, вече е на път и ще ги откъсне от Махди. Няма да се измъкнат. Не могат да се измъкнат. Веднага ще изпратя телеграма до нашия посланик, а след това заминавам. Ти какво смяташ да правиш?
— Ще телеграфирам за отпуск и без да чакам отговор, тръгвам по следите им по Нил до Нубия, за да ускоря преследването.
— Тогава трябва да се срещнем, защото и аз ще направя същото от Кайро.
— Добре! А сега на работа.
— С божия помощ! — отвърна господин Раулисън.
VII
А в това време камилите препускаха като ураган по блесналите от луната пясъци. Спусна се дълбока нощ. Месецът, отначало голям като колело и червен, сега бе избледнял и изпълзял високо. Далечните възвишения в пустинята се покриха с муселиненосребърна омара, която, без да ги закрива, ги превърна сякаш в светлинни видения. От време навреме иззад скалите, разпръснати тук и там, се чуваше жалното скимтене на чакали.
Мина още един час. Стас бе прегърнал Нели и я придържаше, като се опитваше по този начин да намали мъчителното друсане от лудата езда. Момичето все по-често го разпитваше защо бързат толкова и защо не се виждат нито палатките, нито бащите им. Най-после Стас реши да й каже истината, която рано или късно трябваше да издаде.
— Нели — каза той, — свали си ръкавичката и я пусни незабелязано на земята.
— Защо, Стас?
Той я притисна към себе си и отговори с някаква необикновена за него разнеженост:
— Направи това, което ти казвам.
Нели се държеше с едната ръка за Стас и се страхуваше да го пусне, но се справи с ръкавичката, изтегли я със зъби пръст по пръст поотделно и най-сетне, като я свали напълно, пусна я на земята.
— След известно време хвърли и другата — обади се отново Стас. — Аз вече хвърлих своите, но твоите по-лесно могат да се забележат, защото са светли.
И като видя, че момиченцето го гледа с въпросителен поглед, продължи:
— Да не се изплашиш, Нели … Но знаеш ли … възможно е ние въобще да не срещнем нито твоя, нито моя баща … и тези … лоши хора да са ни отвлекли. Но не се страхувай… Защото ако това е така, след нас ще тръгне потеря. Ще ги настигнат и сигурно ще ни вземат. Затова ти казах да хвърлиш ръкавичките, та преследвачите да открият следите. Засега нищо друго не можем да направим, но по-късно ще измисля нещо… Сигурно ще измисля нещо, само не се страхувай и ми вярвай…