Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Вечерята беше превъзходна, защото старият копт, който вече много години беше готвач в компанията Кук, желаеше да покаже своето изкуство. Децата разказваха за запознаването си с двамата офицери по време на пътуването, което направи особено впечатление на господин Раулисън, чийто брат Ричард, женен за сестрата на доктор Клари, наистина пребиваваше от много години в Индия. Понеже семейството беше бездетно, чичото обичаше много своята малка племенница, която познаваше преди всичко от снимките, и с подробности разпитваше за нея във всичките си писма. На двамата бащи им се виждаше също така забавна поканата за Момбаса, която Стас беше получил от капитан Глен. Момчето я приемаше съвсем сериозно и твърдо си обещаваше някога да посети своя нов приятел оттатък екватора. За това господин Тарковски трябваше да му обясни, че служителите англичани никога не остават за дълго време на работа в една и съща местност поради убийствения климат на Африка и че докато той, Стас, порасне, капитанът вече ще бъде на десетата поред служба или въобще няма да го има на света.
След вечерята всички излязоха пред палатките, където прислугата беше наредила сгъваеми платнени столове, а за възрастните бе приготвила сифони със сода и бренди. Вече беше нощ, изключително топла, но понеже имаше пълнолуние, беше ясно като ден. Белите градски стени срещу палатките блестяха в зелен цвят, на небето искряха звезди, а във въздуха се разнасяше аромат от рози, акации и подсунки. Градът вече спеше. В нощната тишина се чуваха единствено силните гласове на жерави, чапли и фламинго, прелитащи от Нил към езерото Кароун. Изведнъж обаче се разнесе гърлен, басов кучешки лай, което учуди Стас и Нели, защото им се стори, че идва откъм палатката, определена за склад на седлата, инструментите и разните съоръжения за пътуването, която не бяха разгледали.
— Трябва да е огромно това куче. Елате да го видим — каза Стас.
Господин Тарковски започна да се смее, а господин Раулисън отърси пепелта от пурата и каза, като също се смееше:
Well1! Нищо не излезе от затварянето. След това той се обърна към децата:
— Нали помните, че утре е Бъдни вечер, та това куче трябваше да бъде изненадата за Нели, определена от господин Тарковски, но понеже изненадата започна да лае, принуден съм да ви я оповестя още сега.
Като чу това, Нели за миг се покатери на коленете на господин Тарковски и го прегърна през шията, след това прескочи върху коленете на баща си:
Татенце, колко съм щастлива! Колко съм щастлива!
Прегръдките и целувките нямаха край. Най-после, като стъпи на собствените си крака, Нели започна да наднича в очите на господин Тарковски:
— Мистър Тарковски …
— Какво, Нели?
— Щом като вече зная, че то е там, бих ли могла да го видя сега?
— Знаех си — извика с престорено възмущение господин Раулисън, — че тази малка муха няма да се задоволи само с новината.
А господин Тарковски се обърна към сина на Хадиги и каза:
— Хамис, доведи кучето.
Малкият суданец изчезна зад кухненската палатка и след малко отново се появи, като водеше за нашийника един грамаден звяр.
Нели чак се отдръпна назад.
— Ах! — извика тя и хвана баща си за ръката.
Затова пък Стас беше възхитен:
— Та това е лъв, а не куче!
——
’ Добре (англ.) — Б. пр.
— Казва се Саба (лъв) — отговори господин Тарковски. — Той е от расата на мастифите, а те са най-големите кучета на света. Това е едва на пет години, но наистина е огромно. Не се страхувай, Нели, кротко е като агне. Само по-смело! Пусни го, Хамис!
Хамис пусна нашийника, за който придържаше кучето, и то, като усети, че е свободно, започна да върти опашка, да се гали о господин Тарковски, когото вече беше опознало преди това, и да полайва от радост.
Децата гледаха с възхищение на лунната светлина грамадната му кръгла глава с провиснали устни, дебелите му лапи, огромното му тяло, което наистина приличаше на тялото на лъв с бледожълта козина. Подобно нещо те не бяха виждали досега.
— С такова куче човек би могъл да мине безопасно през цяла Африка — извика Стас.
— Питай го дали може да ти донесе носорог — каза господин Тарковски.
Саба не можеше наистина да отговори на този въпрос, но затова пък все по-весело въртеше опашка и толкова сърдечно се галеше о хората, че Нели изведнъж престана да се страхува от него и започна да го милва по главата.
— Саба, скъпи, миличък Саба.
Господин Раулисън се наведе към него, вдигна главата му към личицето на момиченцето и рече: