Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— В Бомбай живее чичо ми — отговори Нели и вдигна пръстчето си нагоре.
— Тогава твоят чичо, мило момиче, е женен за моята сестра. Казвам се Клари. Ние сме роднини и аз искрено се радвам, че те срещнах и се запознахме, мъничко мило птиченце.
Докторът наистина се радваше. Каза, че веднага след пристигането си в Порт Саид разпитвал за господин Раулисън, но в канцелариите на дирекцията му отговорили, че е заминал за празниците. Съжаляваше също така, че корабът, с който ще пътуват с Глен за Момбаса, потегля от Суец само след няколко дни, поради което няма да може да се отбие в Мединет.
Той поръча на Нели да поздрави баща си и обеща да й пише от Момбаса. Двамата офицери сега разговаряха предимно с Нели и Стас остана малко настрана от разговора. На всички гари се появяваха цели купища мандарини, пресни фурми, та дори и превъзходни сиропи. Освен Стас и Нели от тях се възползуваше и Динах, която наред с всичките си положителни качества, беше необикновено лакома.
Така пътят на децата до Кайро мина бързо. На раздяла офицерите целунаха ръчичките и главичката на Нели и стиснаха десницата на Стас, а капитан Глен, на когото смелото момче много му допадна, каза полу на шега, полу на истина:
— Слушай, моето момче! Никой не знае кога, къде и при какви обстоятелства можем да се срещнем пак в живота. Помни обаче, че винаги можеш да разчиташ на моето приятелство и помощ.
И вие също! — отговори Стас, като кимна с достойнство.
IV
Както господин Тарковски, така и господин Раулисън, който обичаше повече от всичко друго на света своята малка Нели, се зарадваха много от пристигането на децата. Малките също радостно поздравиха бащите си, но веднага започнаха да разглеждат палатките, които отвътре бяха вече напълно подредени и готови да посрещнат милите гости. Оказа се, че палатките са чудесни, двойни, едната подплатена със син, а другата с червен фланелен плат, отдолу бяха постлани с кече, и бяха обширни като големи стаи. Компанията, която желаеше да си спечели добро име сред високопоставените служители от сдружението на канала, беше положила всички грижи, за да се чувствуват добре и удобно. Отначало господин Раулисън се безпокоеше да не би по-продължителният престой в палатката да навреди на здравето на Нели и се беше съгласил, само защото при лошо време винаги можеха да се преместят в хотел. Сега обаче, като огледа на място всичко внимателно, стигна до убеждението, че дните и нощите, прекарани на чист въздух, ще бъдат стократно по-здравословни от пребиваването в задушните стаи на местните хотелчета. Прекрасното време благоприятствуваше за това. Мединет, или ЕлМединет, обкръжен от пясъчните възвишения на Либийската пустиня, има много по-добър климат от Кайро и не напразно се нарича „Страната на розите“. Поради защитеното му местоположение и изобилието на влага във въздуха там нощите въобще не са студени, каквито са в другите части на Египет, намиращи се дори много по на юг. Зимата тук е направо разкошна, а от ноември започва най-буйното развитие на растителността. Финикови палми, маслинови дървета, които въобще рядко се срещат в Египет, смокинови и портокалови дървета, мандарини, огромни рицини, нарове и различни други южни растения покриват като огромен лес този разкошен оазис. Градините сякаш са потънали във величествена вълна от акации, люляци и рози и затова всеки полъх през нощта разнася тяхното упоително ухание. Тук се диша с пълни гърди и „на човек не му се ще да умира“, както казват местните жители.
Такъв климат има само разположеният от другата страна на Нил, но много по на север, Хелуан, въпреки че му липсва подобна буйна растителност.
Но за господин Раулисън Хелуан беше свързан с тъжен спомен, защото там бе починала майката на Нели. По тази причина той предпочиташе Мединет и като гледаше сега светналото лице на момичето, обещаваше в себе си в близко време да купи тук малко земя с градина, да построи удобен английски дом и да прекарва сред тези благословени места всичките си отпуски, а след завършването на своята работа по канала може би дори да остане да живее за постоянно.
Тези планове обаче се отнасяха за далечното бъдеще и още не бяха напълно установени. През това време, от момента на пристигането си, децата като мухи сновяха навсякъде, тъй като желаеха още преди обед да разгледат всички палатки, всички магарета и камили, наети на място от Кук. Но се оказа, че животните са на далечно пасбище и могат да ги видят едва на следващата сутрин. Затова пък край палатката на господин Раулисън Нели и Стас забелязаха с радост Хамис, сина на Хадиги, техен добър познат от Порт Саид. Той не беше включен към прислугата и господин Раулисън дори се учуди, като го видя в ЕлМединет, но понеже по-рано го използуваше за носене на инструментите, прие го и сега като момче за разни поръчки и всякакъв вид услуги.