Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен приключи с вечерята, стана и отиде до ръба на скалата. Нощта беше ясна и небето изпълнено с хиляди звезди. Тяхната бяла светлина пробляскваше върху повърхността на океана, за да образува един великолепен сребрист килим. Рен потъна за известно време в съзерцание на неговата красота, наслаждавайки се на вечерния хлад, освободила се за малко от своите мрачни мисли. Когато дойде отново на себе си, изпита тревога от неясното бъдеще. Нейното тъй добре подредено съществуване изненадващо се бе превърнало в донкихотовско.
Тя се върна при огъня и се присъедини към Гарт. Големият човек нагласяваше донесените от долината спални чували. Те трябваше да спят до огъня и да го поддържат, докато изминат трите дни или докато дойде някой. Конете бяха вързани за дървета в края на долината. Докато не завалеше, спането на открито идеше да е достатъчно удобно за Рен и Гарт.
Гарт предложи да дежури пръв и Рен се съгласи. Тя се уви в своите одеяла и легна край огъня. Наблюдаваше танца на пламъците на фона на тъмнината, захласна се в тяхното хипнотично движение и си позволи да се унесе. Рен мислеше отново за своята майка, за нейното лице и нейния глас в съня и се питаше дали в това има частица истина.
Помни ме.
Защо не можеше да си я спомни? С тази мисъл Рен заспа.
Тя се събуди отново с ръката на Гарт върху рамото си. През годините той беше я будил стотици пъти и тя беше се научила само от неговото докосване да разбира какво чувствува той. Сега то й казваше, че той се безпокои.
Забравила за съня, Рен мигновено скочи на крака. Все още е рано, разбра тя, като хвърли бърз поглед към нощното небе. Огънят продължаваше да гори все така силно до тях. Гарт се беше обърнал с лице към долината. Рен чуваше, че нещо се приближава. Долови драскане, цъкане — звука на нокти върху скала. Каквото и да беше то, не се стараеше да прикрива своето приближаване. Гарт се обърна към нея и й каза със знаци, че само преди няколко минути всичко е било напълно спокойно. Вероятно техният посетител отначало се е придвижвал с котешки стъпки, а после си е променил намерението. Рен не се съмняваше в казаното. Гарт чуваше с носа, с пръстите си и най-вече със своя инстинкт. Макар и глух, той чуваше по-добре от нея.
Някой Рок? — предположи бързо тя, спомняйки си техните нокти. Гарт поклати глава.
Тогава може би е онзи, който Усойницата бе обещала, че ще дойде?
Гарт не отговори. Не беше необходимо. Това, което се приближаваше, беше нещо друго, нещо опасно…
Погледите им се срещнаха и внезапно тя разбра.
Това беше тяхната сянка, която най-после идваше да се разкрие. Звукът от драскането ставаше все по-силен, по-продължителен, като че ли това, което се приближаваше, се влачеше. Рен и Гарт се дръпнаха На няколко крачки от огъня, опитвайки се да пропуснат част от светлината между себе си и техния посетител и да се скрият в мрака.
Рен докосна дългия нож на кръста си. Не беше кой знае какво оръжие. Гарт стисна здраво своята дебела тояга. Съжали, че не се е сетила да вземе и своята, вместо да я оставя при конете.
В този момент светлината разкри едно уродливо лице, изскочило от мрака, сякаш освободило се, откъснало се от нещо. Последва го едно мускулесто тяло. Рен почувствува хлад в стомаха си. Това, което стоеше пред нея, не беше реално. То приличаше на огромен вълк, покрит целия със сива козина, с черна муцуна и с очи, които блестяха при светлината на огъня. Но съществото приличаше и на уродлив човек. Предните му крака бяха с човешки длани и пръсти, въпреки че козината растеше навсякъде, а пръстите завършваха със закривени нокти и бяха уродливи и мазолести. Главата му имаше също така човешка форма — като че ли някой беше поставил върху нея вълча маска и беше я обработил като глина, за да я намести.
Главата на съществото се залюля напред към огъня и после отново се отдръпна. Изпитателният му поглед беше втренчен в тях.
И така, това беше тяхната сянка. Рен си пое бавно дъх. Това беше създанието, което ги бе следило неотклонно през Западната земя и беше вървяло седмици наред след тях. То беше останало скрито през цялото това време. Защо ли се показваше сега?
Тя видя как муцуната се раззина, оголвайки дълъг ред криви зъби. Пробляскващите очи сякаш просветляха. Докато стоеше пред тях, то не издаде никакъв звук.
Показва се сега, защото е решило да ни убие, осъзна Рен и внезапно се ужаси.
Гарт й хвърли един бърз поглед, който казваше всичко. Той не си правеше никакви илюзии относно това, което предстоеше да се случи. Гарт направи крачка към звяра.