Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
Замълча за миг и продължи.
— Струва ми се, че това е всичко. Вие искате ли да попитате нещо, господин Рейнолдс?
— Не, господин посланик. Мисля, че обобщихте всичко. Ще предам меморандума на секретаря възможно най-бързо.
— В тази връзка, господин Рейнолдс, нямам нищо против фактите от доклада ми да бъдат надлежно обсъдени, но държа меморандумът от това обаждане да бъде предаден лично на секретаря. Разбирате ме, нали?
— Да, господине. Ще бъде предаден лично на секретаря. Няма да минава по каналния ред.
— Благодаря ви, господин Рейнолдс.
Посланик Силвио затвори телефона, който му осигуряваше обезопасена връзка, и посегна към централата, която щеше да го свърже с посолството. Натисна едно от копчетата.
— Обажда се Силвио. Изпратете незабавно кола в резиденцията, ако обичате. И уведомете господин Лауъри, че отивам в дома на господин Мастърсън.
(СЕДЕМ)
Стаята за закуска
Президентски апартамент
Белия дом
Пенсилвания авеню 1600, СЗ
Вашингтон, окръг Колумбия
08:15, 21 юли 2005
— Я пак ми обясни за тази работа със съпругата на дипломата — обърна се президентът на Съединените щати към заместник-директора на Централното разузнаване, който току-що бе приключил с представянето на доклада за данните от разузнаването.
Заместник-директорът отново прочете параграфа от доклада, в който се съобщаваше за отвличането на госпожа Мастърсън. Това бе сбит вариант на меморандума, подготвен от служител на „Южен конус“ за държавния секретар.
Когато заместник-директорът приключи, президентът попита:
— Това ли е всичко?
— Има още малко сведения, господин президент, но не са включени в доклада.
Президентът замахна нетърпеливо с пръстите на лявата си ръка, за да покаже, че иска да чуе подробностите.
— Докато бях в Ленгли, господин президент, се обади агентът ни в Буенос Айрес. Беше пет и трийсет наше време, осем и трийсет в Аржентина. Разговарях с него лично. Той каза, че от аржентинската полиция са се задействали — както той се изрази, „погнали са обичайните заподозрени“ (въпреки че от похитителите няма никаква вест), че двама агенти на ФБР от посолството в Монтевидео са пристигнали с първия полет рано сутринта.
— Защо?
— Очевидно в посолството в Буенос Айрес няма агенти на ФБР, господин президент. Докато в Монтевидео са шестима.
— Каква е цялата тази работа, Тед? — попита президентът.
— Нямам никаква представа, господин президент. Сигурен съм, че в най-скоро време ще мога да ви съобщя нови подробности.
— Разпали любопитството ми — призна президентът.
— И аз съм много любопитен, господин президент. Може да ви прозвучи ненормално, но е самата истина. Ако искате, ще ви позвъня веднага, щом науча нещо.
— На всяка цена, Тед. Благодаря ти.
— Добре, господине. Това всичко ли е, господин президент?
— Освен ако не искаш още една чаша кафе.
— Ще пасувам, господин президент, благодаря ви.
— И аз ти благодаря, Тед — отвърна президентът.
Остана да гледа след заместник-директора, докато излизаше от стаята, а след това — реши го напълно спонтанно — доля кафе в чашата си.
— Защо не? — подхвърли той на глас и посегна към телефона.
— Бихте ли ме свързали с държавния секретар?
— Добро утро, господин президент — поздрави Натали Кохън, когато се обади.
— Натали, кажи ми какво знаеш за отвлечената съпруга на дипломата.
— Не беше ли включено в доклада на разузнаването?
— Беше. Какво става?
— Късно снощи разговарях с посланика, господин президент. Той — май е редно да кажа „те“ — не знаят много. Господин Силвио ми обясни, че отвличанията там са често срещано явление и се надява да става дума за пари. Помолих го да ми позвъни веднага щом разбере нещо ново, но не се е обаждал.
— С риск да прозвучи грубо и безчувствено, по-вероятно е някой ненормален да се опита да убие посланика или дори съпруга на жената, но…
— Посланикът каза съвсем същото, господин президент. И той не разбира какво става.
— Тед Сойър каза, че агентът на ЦРУ е позвънил днес сутринта и е докладвал, че от посолството в Уругвай са изпратили двама от агентите на ФБР. Защо нямаме агенти на ФБР в Буенос Айрес? Посолството там е по-голямо, отколкото в Уругвай, нали?
— Прането на пари се е изместило в Уругвай, затова агентите на ФБР са по-необходими там.
— Освен това каза, че аржентинците са мобилизирали полицията.
— И посланикът каза същото. Те са в крайно неизгодно положение.
— Хрумна ми нещо неприятно тъкмо преди да ти позвъня. Ние не плащаме откупи, нали?