Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
„Алекс, проклетнико, обади се веднага!“
— Алекс Дарби.
— Алекс, трябва веднага да дойдеш. На задния паркинг.
Дарби долови напрежението в гласа на Мастърсън.
— Господи, какво е станало?
— Бусът е тук. Вратата беше оставена отворена. Чантата на Бетси е на задната седалка. Бетси обаче я няма. Тая работа никак не ми харесва.
— Тръгвам веднага, Джак.
— Подай ми радиостанцията и изключи високоговорителите — нареди Алекс Дарби на шофьора. — Връщаме се в „Канзас“. Дай малко газ.
— Si, senor — отвърна послушно човекът, протегна се към слушалката на радиостанцията, оставена на седалката до него, и я подаде на Дарби. Късовълновата радиостанция даваше възможност да говорят на кодирана честота.
Твърдеше се, че кодът е непробиваем. Малцина вярваха на това твърдение.
Алекс нагласи микрофона.
— Дарби до Лауъри.
Микрофонът изпращя почти веднага.
— Слушам те, Алекс. Какво става?
— Току-що ми позвъни Джак Мастърсън. Нещо необичайно става в „Канзас“ на Авен…
— В „Сан Исидро“ ли? — прекъсна го Лауъри. — За този „Канзас“ ли ми говориш?
— Именно. Ванът му е там, чантата на жена му е на задната седалка, но съпругата я няма. Джак ми се стори много притеснен.
— Ще позвъня на ченгетата в „Сан Исидро“ — успокои го Лауъри. — Аз съм в „Белграно“, на десетина-дванайсет минути. Идвам.
— Благодаря, Кен.
— Да се надяваме, че е в кенефа и си пудри носа — отвърна Лауъри. — Ще се видим там. Край на съобщението.
Джак Мастърсън оглеждаше паркинга и обръщаше специално внимание на всичко наоколо, докато избираше друг номер на мобилния.
— Първи пост, щаб-сержант Тейлър — обади се дежурният пехотинец в посолството, когато вдигна телефона, известен само на шепа служители.
— Обажда се Мастърсън. Трябва да разговарям с Кен Лауъри.
— Господине, той си тръгна от посолството. Ако имате възможност, потърсете го по радиостанцията.
— Нямам радиостанция, дявол да го вземе. Свържи се с него и му кажи да ме набере на мобилния. Кажи му, че е спешно.
— Да, господине.
(ПЕТ)
Резиденцията
„Авенида Либертадор“ и „Кале Джон Ф. Кенеди“
„Палермо“, Буенос Айрес, Аржентина
21:10, 20 юли 2005
— Hola? — обади се посланик Хуан Мануел Силвио, когато вдигна слушалката на телефона, оставен до креслото в хола на третия етаж на резиденцията.
— Обажда се Алекс, господин посланик. Възникна проблем.
— Казвай.
— По всичко изглежда, че преди половин час Бетси Мастърсън е била отвлечена от паркинга на „Канзас“ в „Сан Исидро“.
Посланикът мълча дълго. Винаги подбираше думите си много внимателно.
— Кен Лауъри знае ли какво става? — попита най-сетне той.
— Да, господине. В колата на Кен съм, пътуваме от „Канзас“ към центъра.
— Ами Джак?
— Убедих го да се прибере. Жена ми е тръгнала към тях.
— Алекс, можете ли двамата с Кен да дойдете у нас? — попита Силвио. — Няма да е зле и Тони Сантини да дойде. Аз ще му позвъня.
Антъни Дж. Сантини, записан в телефонния указател на посолството като заместник финансов аташе, бе в действителност агент на Тайните служби, изпратен в Буенос Айрес, както сам се изразяваше, „да търси шавливи парички“. Това означаваше както фалшива валута, така и изпирането на незаконно придобити пари.
— Ще му позвъня, господине.
— Чакам те, Алекс. Благодаря ти — отвърна посланикът и затвори.
— На кого ще звъниш? — попита Кен Лауъри.
— На Тони Сантини — отвърна Алекс Дарби. — Посланикът иска и той да дойде.
— В резиденцията или в посолството?
— В резиденцията — поясни Дарби и добави: — Май Тони е единственото подобие на агент от ФБР, с когото разполагаме.
В момента в посолството нямаше „аташета по правните въпроси“ — агенти на ФБР. Шестима бяха изпратени „от другата страна на реката“, за да следят за пране на пари. Прането на пари в Аржентина бе почти ликвидирано, след като преди няколко години без всякакво предупреждение аржентинското правителство прехвърли доларовите депозити в песо при изключително неизгоден курс, а след това секвестира песото. Международните наркопласьори нямаха доверие нито на аржентинските банки, нито на икономиката на страната, затова изнесоха операциите си по пране на пари в Уругвай и на други места.
Дарби натисна копчето за автоматично избиране, за да се чуе със Сантини.
Посланик Хуан Мануел Силвио бе висок, строен мъж с хубаво тяло и светла кожа, винаги ходеше с изпънат гръб. Когато отвори вратата на апартамента в резиденцията, Алекс Дарби си каза, че аристократичната му сдържаност напомня за манекените, които представяха по рекламите дванайсетгодишно уиски и часовници по за десет хиляди долара.