Декоратор (Специални поръчения — 2)
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Год: Abecca Global Inc
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Декоратор (Специални поръчения — 2)». Краткое содержание книги:
Фандорин незабавно предлага хипотеза — невероятна и потресаваща, но не напълно невъзможна. Поредицата престъпления на неуловимия лондонски убиец Джек Изкормвача са приключили точно преди подобна серия убийства да започне в Москва. Възможно ли е митичният престъпник да се е изплъзнал от затягащия се около него обръч на английската полиция и да се е добрал до Русия, където продължава ужасните си злодеяния?
Убийствата не спират, паниката нараства, преките участници в преследването не могат да бъдат сигурни нито за собствения си живот, нито за живота на близките си.
Този път Ераст Фандорин заплаща ужасна цена, за да се добере до истината.
Анисий знаеше, че Ангелина, ангелската душа, ходи в Щробиндеровата болница на „Мамонов переулок“ да облекчава мъките на страдалците. Отначало им носеше лакомства, четеше им Библията. После това й се стори малко. Реши да е истински полезна, да се изучи за милосърдна сестра. Ераст Петрович я разубеждаваше, но Ангелина настоя.
Свята жена, на такива се крепи Русия: молитва, помощ за ближния и любящо сърце. И уж съжителства в греховна връзка, но никаква мръсотия не й се лепи. Да не е тя виновна, че е невенчана жена — за кой ли път се ядоса на шефа си Анисий.
Фандорин се намръщи:
— Срязвала си циреи?
— Да — радостно се усмихна тя. — На две бедни старици. Днес нали е сряда, има безплатни прегледи. Какво си мислите, Ераст Петрович, добре се справих и докторът ме похвали. Вече много неща умея. После четох на бабичките от „Книга на Йов“ за душевна сила.
— По-добре им дай пари — с досада рече Фандорин. — Не са им изтрябвали ни книгата ти, ни грижите ти.
— Дадох им пари — отвърна Ангелина. — По половин рубла. А грижите за мен са по-потребни, отколкото за тях. Премного щастливо живея с вас, Ераст Петрович, и ми е съвестно. Хубаво нещо е щастието, но е грехота в щастие да забравиш за нещастните. Помагай им, взри се в раните им и помни, че щастието ти е дар Божи, то рядко се пада някому на този свят. Защо, мислите, край дворците и палатите обикалят толкова сиромаси и сакати?
— Естествено — там дават повече подаяния.
— Не, бедните дават повече, нежели богатите. А там Господ показва нещастниците на щастливците: помнете, че много мъка има по света и никой не е опазен от нея.
Ераст Петрович въздъхна и не отговори нищо на съжителката си. Явно нямаше готов отговор. Обърна се към Анисий, разтърси броеницата.
— Да п-продължим. И така, изхождам от предположението, че последното английско престъпление на Джек Изкормвача е убийството на Мери-Джейн Кели, извършено на девети ноември, а със случая от двайсети декември той няма нищо общо. Девети ноември по руски стил е още краят на октомври, така че Изкормвача е имал достатъчно време да се прехвърли в Москва и да се отчете пред „Божедомка“ с жертва на извратената си фантазия в ноемврийския ров. Съгласен ли сте?
Анисий кимна.
— Има ли голяма вероятност в Европа по едно и също време да се появят двама маниаци, които действат по абсолютно еднакво и до най-малките подробности предначертание?
Анисий поклати глава.
— Тогава и последният въпрос, преди да пристъпим към същината. Достатъчно нищожна ли е току-що упоменатата вероятност, та изцяло да се съсредоточим на основната версия?
Две кимания, тъй енергични, че прословутите уши се полюшнаха.
Анисий замря в очакване сега пред очите му да стане чудото: от нищото, от мъглата и лапавицата, ще изникне цялата стройна версия — с методика на диренето, план на следствените действия, а може би дори с конкретни заподозрени.
— Да теглим чертата. Джек Изкормвача по някаква неизвестна засега причина пристига в Москва и много решително се залавя да унищожи тукашните проститутки и просякини. Това първо — за по-убедително шефът преметна едно зърно на броеницата. — Пристигнал е през ноември миналата година. Т-това второ (трак!). През последните месеци непрестанно е бил в града и даже да е напускал, е било за кратко. Това трето (трак!). Той е медик или е учил медицина, защото е овладял хирургическия инструмент, умее да го ползва и да анатомира. Това четвърто — последно щракване и шефът прибра броеницата в джоба на халата си, което подсказа преход от теоретичния етап към практическия. — Както виждате, Тюлпанов, задачата не изглежда чак толкова трудна.
Анисий засега не виждаше такова нещо и затова се въздържа от кимване.
— Какво толкова? — учуди се Ераст Петрович. — Достатъчно е да проверим лицата, които са пристигнали в този определен период от Англия в Русия и са отседнали в Москва. И то не всички, а само хора, които по един или друг начин са свързани или са били свързани по-рано с медицината. Нищо повече. Ще се учудите да разберете колко се стеснява кръгът.
Колко просто наистина! Москва не е Петербург, колко ли медици може да са пристигнали в първопрестолния град от Англия през ноември?
— Тогава давайте спешно да проверим регистрацията на пристигналите в полицейските участъци! — скочи Анисий, готов незабавно да се хваща на работа. — Двайсет и четири проверки — и готово! Точно там в регистрационните книги ще го открием!
Ангелина беше пропуснала началото на Фандориновите разсъждения, но после слушаше много внимателно и зададе съвсем уместния въпрос:
— Ами ако този ваш убиец е пристигнал и не се е регистрирал в полицията?