Декоратор (Специални поръчения — 2)
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Год: Abecca Global Inc
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Декоратор (Специални поръчения — 2)». Краткое содержание книги:
Фандорин незабавно предлага хипотеза — невероятна и потресаваща, но не напълно невъзможна. Поредицата престъпления на неуловимия лондонски убиец Джек Изкормвача са приключили точно преди подобна серия убийства да започне в Москва. Възможно ли е митичният престъпник да се е изплъзнал от затягащия се около него обръч на английската полиция и да се е добрал до Русия, където продължава ужасните си злодеяния?
Убийствата не спират, паниката нараства, преките участници в преследването не могат да бъдат сигурни нито за собствения си живот, нито за живота на близките си.
Този път Ераст Фандорин заплаща ужасна цена, за да се добере до истината.
Завеждам я до брега, казвам и да не се плаши, чака я радост. Тя гледа тъпо. Умира безмълвно, само въздухът изсвистява в гърлото й и кръвта и бълбука.
Нямам търпение да отворя бисерната мида и дори не изчаквам края на конвулсиите.
Уви, очаква ме разочарование. Когато с разтреперани от сладка припряност ръце отварям сцепената матка, ми се повдига. Живият зародиш е уродлив и изобщо не прилича на бисер. Изглежда точно като спиртосаните уродчета в стъклениците на професор Линц: същото вампирче. Шава, зее с мишата си устичка. Погнусен го хвърлям.
Извод: човекът подобно на цветето трябва да се развие, за да стане красив. Сега разбирам защо никога не съм харесвал децата — гноми с несъразмерно големи глави и недоразвита репродуктивна система.
Московските детективи се размърдаха — вчерашната декорация най-сетне извести полицията за появата ми. Смях. Аз съм по-хитър и по-силен, никога няма да ме разкрият. „Какъв актьор умира.“ — както, е казал Нерон. Все едно го е казал за мен.
Но хвърлям трупа на жената и мишленцето й в езерото. Защо да разлайвам кучетата, пък и с какво да се похваля — не ставаше за качествена декорация.
„Бандерора“
5 април, Велика сряда, сутринта
В ранното утро Ераст Петрович се заключи в кабинета си да размишлява, а Тюлпанов пак потегли за „Божедомка“ — да разкопават октомврийската и септемврийската яма. Сам го предложи. Трябваше да разберат кога е започнал изпълненията си московският убиец. Шефът не възрази. Добре, рече той, вървете, а мислите му вече другаде — дедуктира.
Този път работата беше гадна, много по-отвратителна от вчера. Труповете, погребани още преди студовете, бяха ужасно разложени и Анисий просто не можеше да ги гледа, а да диша отровения въздух му беше още по-невъзможно. На два пъти дори повърна, не можа да издържи.
— Виждаш ли — вяло се усмихна на пазача, — не щат да ми стават мазоли…
— Има и таквиз, дето изобщо не им става мазол — отговори онзи и съчувствено поклати глава. — Такивата най-тежко живеят на света. Но пък Дядо Боже тях ги най обича. На ти, пане, пийни от моя еликсир…
Анисий седна на пейката, надигна еликсира, поговори си за едно-друго с гробищния философ, послуша приказките му, разправи за живота си, поолекна му на душата и пак отиде на рововете.
Но напразно — в старите ями не намериха нищо полезно за разследването.
Захаров жлъчно каза:
— Луд умора няма, и да бяхте само вие, Тюлпанов. Не ви ли е страх, че жандармеристите случайно може да ви цапнат с кирка по чутурата? Аз пък ще ви напиша в смъртния акт заключение, както си му е ред, че губернският секретар е умрял по естествена причина — спъна се и си нахака загубената глава в камънаците. Грумов ще подпише. Бактисахме всинца от тези ваши мърши. Нали, Грумов?
Охтичавият асистент жлътна зъби в усмивка, потърка ръбатото си чело с омърляната ръкавица. Обясни:
— Егор Вилемович се шегува.
Дотук добре, докторът е циничен, груб човек, но на Тюлпанов му се наложи да търпи и подигравките на отвратителния Ижицин.
Следователят по тежки престъпления пристигна на гробищата в ранна утрин, кой знае как беше научил за Тюлпановите разкопки. Отначало обезпокоен, че разследването се движи без негово участие, после той се успокои и дори доби самочувствие.
— Да не би — вика — с Фандорин да имате още някакви гениални идеи? Не щете ли да се наврете и в помийните ями, докато аз водя следствието?
И си замина, долната твар, победоносно ухилен.
Общо взето, Тюлпанов се върна на „Малая Никитская“ с празни ръце.
Качи се умърлушен по стълбите, натисна електрическия звънец.
Отвори му Маса. В бял гимнастически костюм с черен пояс, на челото му превръзка с йероглифа „усърдие“.
— Дравей, Тюри-сан. Ера да правим ренсю7.
Какво ти реншу, като пада от умора и разочарование.
— Имам спешно съобщение за шефа — опита да се измъкне Анисий, но Маса не беше вчерашен. Той бодна с пръст ухото му и твърдо заяви:
— Когато имас спесно съобстение, око ти е опурено и ухо цервено, а сега око ти е съсем марко и ухо съсем бяро. Сваряй шинер, обусти сваряй, обрицай гасти и франера. Сега сте тицаме и сте викаме.
Понякога Ангелина се застъпваше за Анисий, тя единствена успяваше да се противопостави на проклетия японец, но сега яснооката стопанка не се появи и тиранинът принуди горкия Тюлпанов да се преоблече в гимнастическия екип направо в антрето.
7
Реншу — упражнение, тренировка (яп.). — Б.пр.