Декоратор (Специални поръчения — 2)
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Год: Abecca Global Inc
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Декоратор (Специални поръчения — 2)». Краткое содержание книги:
Фандорин незабавно предлага хипотеза — невероятна и потресаваща, но не напълно невъзможна. Поредицата престъпления на неуловимия лондонски убиец Джек Изкормвача са приключили точно преди подобна серия убийства да започне в Москва. Възможно ли е митичният престъпник да се е изплъзнал от затягащия се около него обръч на английската полиция и да се е добрал до Русия, където продължава ужасните си злодеяния?
Убийствата не спират, паниката нараства, преките участници в преследването не могат да бъдат сигурни нито за собствения си живот, нито за живота на близките си.
Този път Ераст Фандорин заплаща ужасна цена, за да се добере до истината.
Анисий започна рапорта си спокойно, отдалече:
— Егор Вилемович откри две покойнички с признаци за следсмъртна гавра. Едната е просякинята Маря Кривата, умряла при неизяснени обстоятелства на единайсети февруари — тя е с прерязано гърло, с отворена коремна кухина, черният дроб липсва. Другата е Александра Зотова, уличница, заклана е на пети февруари, може би от сводника си Дзапоев — тя също е с прерязано гърло и изкормена утроба. Има и още една, Марфа Жемчужникова, циганка, убита на десети март, но тя е под въпрос — не е с прерязано гърло, коремът й е разпран на кръст, но всичките и органи са в наличност.
На това място Анисий случайно погледна встрани и се вцепени. На вратата стоеше Ангелина, притиснала ръка към гърдите си, и го гледаше с разширени от ужас очи.
— Господи — прекръсти се тя, — какви страхотии разправяте, Анисий Питиримович.
Шефът се озърна недоволен:
— Върви си в стаята, Геля. Това не е за т-твоите уши. С Тюлпанов работим.
Красавицата безропотно напусна, а Тюлпанов укорително погледна шефа. Прав сте, Ераст Петрович, но бъдете по-деликатен. Ангелина Самсоновна, разбира се, не е благородничка като вас, но Бога ми, никоя дворянка не може да й стъпи на малкия пръст. Друг на ваше място би я направил своя законна съпруга без капка презрение. Напротив дори — би бил щастлив.
Но той нищо не каза на глас, не посмя.
— Данни за полови сношения? — съсредоточено попита шефа, без да го е грижа за мимиките на Тюлпанов.
— Егор Вилемович не можа да уточни. Земята е още сковава от студ, но все пак е минало доста време. По-важното е друго! — Анисий направи ефектна пауза и пристъпи към основното.
Разказа как по негово указание разкопали така наречените „ровове“ — общите гробове на безименните покойници. Огледали общо над седемдесет мъртъвци. Девет трупа, от тях един мъжки, имали явни белези от поругание. Картинката е почти като днешната: някой добре запознат с анатомията и разполагащ с хирургични инструменти на воля се е гаврил с телата.
— И най-интересното, шефе, е, че три обезобразени трупа са извадени от миналогодишни ровове! — докладва Анисий и скромно додаде: — Така им наредих — за всеки случай да разкопаят ноемврийския и декемврийския ров.
Ераст Петрович много внимателно слушаше помощника си, а на това място направо подскочи от стола:
— Как така декемврийски, как така ноемврийски! Невероятно!
— И аз се възмутих по същия начин. Каква е тази наша полиция, а? От колко месеца някакъв изрод вилнее из Москва, а ние изобщо не знаем! Щом коли отрепки, полицаите не ги е грижа — хвърляй в трапа, и довиждане. Вие си знаете, шефе, ама да съм аз, ще им размажа фасона и на Юровски, и на Ейхман.
Но шефът просто не беше на себе си. Бързо кръстоса стаята напред-назад и избъбри:
— Няма как да е през декември, още по-малко пък през ноември! Той беше още в Лондон по това време!
Тюлпанов примига — какво общо има Лондон? Ераст Петрович не беше успял да го запознае с теорията за Джек Изкормвача.
Фандорин пламна при спомена как се засегна от думите на княз Долгорукой, че е почти без грешка.
Ето че допускате грешки, Ераст Петрович, и то какви грешки!
Взетото решение е осъществено. Явно Божията промисъл е помогнала тъй бързо да го претворя в дела.
Цял ден ме изпълва възторг и чувство за неуязвимост — след вчерашния екстаз.
Дъжд и кал, през деня бях много зает, а изобщо не усещам умора. Душата ми пее, тегли ме просторът, скитосването по околните улици и пущинаци.
Пак е вечер. Вървя по „Протопоповски“ към „Каланчовка“. Там някаква жена се пазари с файтонджия. Не се спазариха и онзи си замина, а жената пристъпва объркана от крак на крак. Гледам я — надула шкембето, трябва да е поне в седмия месец. Просто дъхът ми спря: ей го, само ми идва в ръцете.
Приближавам се — всичко съвпада. Тя е точно каквато ми трябва. Мръсна, с отекла мутра. С окапали вежди и мигли — явно сифилис. Надали има същество, което да е толкова противоположно на понятието Красота.
Заговарям я. Дошла от село да навести мъжа си. Той е занаятчия в Арсенала.
Всичко се очертава толкова лесно. Казвам й, че Арсеналът е наблизо, предлагам и да я заведа. Тя не се плаши, защото днес съм жена. Водя я през пущинаците към езерото на Имеровската ботаническа градина. Там е тъмно и няма жива душа. Докато вървим, жената се оплаква колко е тежък животът на село. Аз и съчувствам.