Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Декоратор (Специални поръчения — 2)
Декоратор (Специални поръчения — 2) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Декоратор (Специални поръчения — 2)

Электронная книга - «Декоратор (Специални поръчения — 2)». Краткое содержание книги:

Москва тъне в тишината на великия пост, а дворянството се подготвя за визитата на самия император. Внезапно кроткото молитвено спокойствие на града е разтърсено от няколко убийства, извършени с нечувана жестокост. Жертвите са или проститутки, или просякини. Докато такъв убиец вилнее на свобода по московските улици, не може да се мисли за височайша визита. Дори губернаторът може да загуби поста си, ако до великденските празници садистът не бъде заловен. Такава извънредна ситуация налага намесата на чиновника за специални поръчения Ераст Фандорин.
Фандорин незабавно предлага хипотеза — невероятна и потресаваща, но не напълно невъзможна. Поредицата престъпления на неуловимия лондонски убиец Джек Изкормвача са приключили точно преди подобна серия убийства да започне в Москва. Възможно ли е митичният престъпник да се е изплъзнал от затягащия се около него обръч на английската полиция и да се е добрал до Русия, където продължава ужасните си злодеяния?
Убийствата не спират, паниката нараства, преките участници в преследването не могат да бъдат сигурни нито за собствения си живот, нито за живота на близките си.
Този път Ераст Фандорин заплаща ужасна цена, за да се добере до истината.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 14
Перейти на страницу:

Веднага се отвори незабележима врата за вътрешните помещения и оттам, стъпвайки безшумно с плъстени пантофи на патравите крака, изскочи слаботелесно старче с ослепително блеснал плешив череп и преогромни бакенбарди — личният камердинер на негово сиятелство Фрол Григориевич Ведишчев. Тази внезапна поява не учуди никого. Всички присъстващи намериха за необходимо да поздравят влезлия с кимане или поне с поклащане на главата, защото Фрол Григориевич въпреки скромното си положение се смяташе в древния град за влиятелна и дори всевластна особа.

Ведишчев бързо капна някакъв лек от стъкленичка в сребърна чашка, поднесе я на княза и пак така устремно изчезна в обратната посока, без да погледне никого.

— Мерши, Фрол, мерши, милишък — изфъфли подире му генерал-губернаторът, размърда челюсти да нагласи ченето и продължи вече ясно: — Така че Ераст Петрович да благоволи да обясни защо беше туй спешно съвещание. Вие знаете, душко, че сега всяка минутка ми е скъпа. Какво толкова има? Погрижихте ли се тази гадост с разчленяването да не стигне до гражданството? Само това липсваше току преди посещението…

Ераст Петрович стана и очите на висшите блюстители на московската законност се впериха в бледото решително лице на колежкия съветник.

— Взети са всички мерки за опазване на т-тайната, ваше сиятелство — израпортува Фандорин. — Всички, които бяха на огледа на местопрестъплението, са предупредени за отговорността и са подписали неразгласяване. Чистачът, открил тялото, поради склонността му към неумерено и невъздържано пиене временно е прибран в специалната к-килия на Жандармерийското управление.

— Хубаво — одобри губернаторът. — Защо е тогава туй съвещание? За какво настояхте да съберем началниците на следственото и полицейското ведомство? Трябваше да уточните всичко с господин Пижицин.

Ераст Петрович неволно погледна следователя — удивително добре му пасваше новоизобретеното от княза име, но в момента колежкият съветник не беше настроен никак шеговито.

— Ваше високопревъзходителство, не съм ви молил да викате господин началника на криминалната полиция. Случаят е толкова тревожен, че се налага да го отнесем към престъпленията от общодържавно значение и с него освен прокуратурата трябва да се заеме оперативният отдел на жандармерията под личния контрол на господин главния началник на полицията. А криминалната полиция изобщо не бих я включвал, там е пълно със случайни хора. Това първо. — И Фандорин направи твърде многозначителна пауза.

Статският съветник Ейхман понечи да протестира, но князът го възпря с жест.

— Значи напразно съм ви обезпокоил, драги — сърдечно му каза той. — Вървете да си насвиете там хората — джебчиите и нихилистите: на Великден да си празнуват в Хитровка и да не са мръднали оттам, за Бога. Много разчитам на вас, Пьотър Рейнгардович.

Ейхман стана, мълчаливо кимна, изкриви усмивка към Ераст Петрович и си излезе.

Колежкият съветник въздъхна с ясното съзнание, че в лицето на началника на московската криминална полиция си е осигурил враг завинаги, но случаят наистина беше ужасяващ и не можеше да се допуска ненужен риск.

— Нали ви знам — каза губернаторът и тревожно погледна доверения си помощник. — Щом има „първо“, ще последва и „второ“. Казвайте, не ме тормозете.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 14
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)