Петдесет нюанса сиво

- Слушай сега, Хосе! Ако искаш вестникът ни да отрази откриването на изложбата ти, ще направиш тези снимки утре, ясно? Кейт можеше да е ужасно сурова понякога. Разбрахме се. Ана ще ти се обади за мястото. Ще се видим утре. И ядно затвори.

- Готово. Остава само да решим къде и кога. Обади му се! И ми подаде телефона. Стомахът ми се обърна. Обади се на Грей. Веднага!

Изгледах я, бръкнах в задния си джоб и извадих визитката. Поех дълбоко дъх, опитах се да стабилизирам дишането си и с треперещи пръсти започнах да натискам копчетата. Той отговори на второто позвъняване. Стегнато, спокойно и студено.

- Грей слуша...

- Ъ-ъ... господин Грей? Аз съм Анастейжа Стийл. Не можех да позная гласа си. Бях толкова притеснена... Той не отвърна веднага. Настана пауза, през която аз агонизирах.

- Госпожице Стийл! Толкова е приятно да ви чуя. Гласът му се бе променил за секунди. Изненадан, топъл, чувствен глас. Задъхах се и, разбира се, се изчервих. Изведнъж се сетих, че Катрин Кавана е до мен и ме гледа с отворена уста, и се втурнах към кухнята да скрия лицето си от нея и от изпиващия й поглед.

- Решихме да направим снимката за статията „Дишай, Ана, дишай". Дробовете ми засмукваха въздуха на кратки бързи глътки Утре, ако е възможно. Къде ще ви е удобно да се видим?

Почти можех да чуя през телефона как се усмихва. Като Сфинкса.

- Отседнал съм в „Хийтман" в Портланд. Да кажем девет и трийсет утре сутринта?

- Добре, ще се видим направо там. Едва дишах и се борех за всяка глътка въздух. Като дете, не като голяма жена, която има право да гласува и да пие алкохол съвсем легално в щата Вашингтон.

- Ще ви очаквам с нетърпение, госпожице Стийл. Представих си сатанинския му изгарящ поглед.

„Как е възможно с толкова малко думи да даде толкова много надежда?"

Затворих. Кейт ме гледаше с крайна загриженост и много, много задълбочено.

- Анастейжа Роуз Стийл, ти си си паднала по него. Никога не съм те виждала, нито чувала така смаяна... така... объркана от никого. Цялата си червена.

- О, Кейт, знаеш, че при мен изчервяването е професионален риск. Винаги се изчервявам. Не бъди смешна, моля те сопнах й се. Тя ме изгледа изненадано. Много рядко избухвам и почти никога не съскам и винаги ми минава бързо или отстъпвам. Просто го намирам за доста... Обърква ме и ме притеснява. Това е.

- В „Хийтман" смени темата тя. Ще се обадя на управителя да ни запази място за снимките.

- Ще направя вечеря. После трябва вече да седна да уча. Не можах да прикрия раздразнението си. Как само успя да ме ядоса!

Захванах се с вечерята.

Не се успокоих цяла нощ. Въртях се в леглото, сънувах или ми се привиждаха сиви очи през димна завеса, дълги пръсти и тъмни непроходими места, където никой никога не бе стъпвал. На два пъти скачах от леглото с ужасно сърцебиене. „Утре ще изглеждам като вампир с толкова малко сън". Забих юмрук във възглавницата и се опитах да заспя.

Хотел „Хийтман" е точно в центъра на Портланд. Внушителната кафява каменна сграда е била завършена точно преди големия срив на фондовата борса в края на двайсетте години на миналия век. Хосе, Травис и аз бяхме в моя фолксваген, а Кейт сама в нейния CLK. Нямаше как да се съберем всички в една кола. Травис беше приятел на Хосе и общо взето момче за всичко. Беше дошъл да помогне за осветлението. Кейт бе уредила да ползваме безплатно една от стаите в хотела. В замяна щеше да му направи реклама. Когато обясних на рецепцията, че сме дошли да снимаме Крисчън Грей, веднага смениха стаята с апартамент. Обикновен апартамент, не от най-големите. Очевидно най-големият вече бе зает от Грей. Придружаваше ни един ентусиазиран служител от отдел маркетинг, много млад и ужасно притеснен. Предполагам, че Кейт с нейната поразяваща външност и начина, по който само тя знаеше да командва, го обезкуражаваше. Мачкаше го като глина в ръцете си. Апартаментът беше елегантен, разкошно обзаведен и според мен в пъти по-луксозен, отколкото говореха хората.