Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Пропъдих от главата си всякакви мисли за Бил и показах на госта си (който впрочем не преливаше от възторг) как да затваря капака след себе си.
— Като се събудя, ще напъхам всички боклуци обратно, така че килерът ще си изглежда съвсем нормално — успокоих го аз и се усмихнах.
— Веднага ли трябва да вляза? — попита той.
Пресвети боже! Светът сякаш се въртеше в обратна посока — Ерик искаше позволение от мен.
— Не — отвърнах аз с привидна загриженост, макар че вече не ме интересуваше нищо друго, освен леглото ми. — Не е задължително. Просто влез вътре преди изгрев-слънце. Това вече е задължително. Нали си наясно, че не можеш да заспиш къде да е и да се събудиш на слънчева светлина?
Той се замисли за миг и кимна.
— Да, наясно съм с това. Мога ли да поостана при теб? В твоята стая?
О, господи, жален поглед на безпомощно кученце. От почти двуметров вампир с вид на древен викинг. Направо не вярвах на очите си. Нямах сили да се смея, но все пак се изкисках тихичко.
— Хайде — казах аз с натежал като краката ми език. Угасих осветлението, пресякох коридора, светнах лампата в моята стая — в жълто и бяло, чисто и топла — и отметнах завивките. Ерик, все тъй отчаян и самотен, се настани на табуретката в другия край на леглото, а през това време аз събух обувките и чорапите си, извадих пижама от чекмеджето на скрина и се оттеглих в банята. Десет минути по-късно излязох оттам с почистен грим и измити зъби, облечена в много стара и много мека фланелена пижама на сини цветчета. С раздърпани панделки и доста протрита около дъното, но много удобна за спане. Угасих лампата и чак тогава се сетих, че косата ми все още е прибрана в дежурната конска опашка, затова свалих ластика и разтърсих глава, за да разпусна косите си. Разкош! Вече и скалпът ми можеше да се наслади на почивката и аз блажено въздъхнах.
Само че в личната ми каца с мед имаше една огромна муха и когато аз се пъхнах в голямото си старо легло, тя направи същото. Нима му бях разрешила да дели едно легло с мен? О, да прави с мен каквото ще, рекох си аз и се наместих удобно под завивките. Бях толкова изморена, че вече нищо не ме интересуваше.
— Жено?
— Хмммм…?
— Как ти е името?
— Суки. Суки Стакхаус.
— Благодаря ти, Суки.
— За нищо, Ерик.
Звучеше толкова объркан и безпомощен — онзи Ерик, когото аз познавах, знаеше само да раздава команди и да очаква подчинение, — че аз потърсих ръката му под завивките и я погалих. Дланта му се обърна нагоре, притисна се към моята и пръстите ни се преплетоха.
Никога не съм подозирала, че е възможно да заспя, стискайки ръката на уплашен вампир, но точно това ми се случи в новогодишната нощ.
2
Събудих се бавно. Докато лежах под завивките и от време на време протягах ту крак, ту ръка, постепенно си припомних сюрреалистичните събития от предишната нощ.
Ерик го нямаше до мен в леглото, значи трябваше да е в скривалището. Прекосих коридора и влязох в съседната спалня. Изпълних обещанието си и прибрах обратно нещата в килера, за да му придам нормален вид. Часовникът показваше обяд, слънцето светеше ярко, но по всичко личеше, че навън е студено. За рождения ми ден Джейсън ми беше подарил термометър, който измерваше външната температура, но показанията се изписваха върху дигитален екран вътре вкъщи. Инсталира го собственоръчно и сега благодарение на него знаех две неща със сигурност: беше обяд и навън беше нула градуса по Целзий.
Легенът продължаваше да седи на пода в кухнята. Оставих го в мивката и тогава видях, че по някое време през нощта Ерик бе изплакнал бутилката от синтетична кръв. Трябваше да купя още, и то преди да се е събудил, защото нямах желание да стоя под един покрив с гладен вампир, а освен това чаках и гости от Шривпорт. Те щяха да ми обяснят всичко. Или поне така се надявах. Щяха да вземат Ерик със себе си и да се заловят с решаването на проблемите, надвиснали над шривпортската вампирска общност. И аз най-после щях да бъда оставена на мира. Или поне така се надявах.
Днес бар „Мерлот“ беше затворен до четири следобед. На първи и втори януари смените щяха да се разпределят между Чарлси, Даниел и новото момиче. Тоест аз разполагах с цели два почивни дни пред себе си… единият от които трябваше да прекарам затворена между четири стени в компанията на умствено повреден вампир. Прекрасно начало на новата година.