Да извадим „Титаник“

— Много ми е приятно да се запозная най-сетне с вас, госпожице Флеминг — смънка Сийграм.

Все едно че говореше на стената. Ашли Флеминг разкъсваше с поглед роклята на Дана.

— Изглежда, госпожо Сийграм — заговори благо Ашли, — още утре една от нас ще трябва да си потърси нов моделиер.

— О, няма да съм аз — отвърна невинно Дана. — От малка се обличам при Джак Пиней.

Подчертаните с молив вежди на Ашли Флеминг се повдигнаха от почуда.

— Джак Пиней ли? За първи път го чувам.

— Той е повече известен като Джей Си Пени — усмихна се мило Дана. — Другия месец магазинът му в центъра ще прави разпродажба. Ще бъде много забавно, ако двете заедно отидем да пазаруваме там, нали? По този начин ще осуетим възможността да се появим пак облечени като близначки.

Лицето на Ашли Флеминг застина в маска на възмущение, когато забеляза как президентът сподавя смеха си с престорена кашлица. Сийграм кимна леко, хвана Дана за ръка и я поведе към потока от хора.

— Беше ли нужно да се държиш така?

— Не можах да се въздържа. Тази жена не е нищо друго, освен една възхвалявана проститутка. — После Дана погледна смутено мъжа си. — Той ми направи срамно предложение — додаде тя недоумяващо. — Президентът на Съединените щати ми направи срамно предложение.

— За Уорън Дж. Хардинг и Джон Ф. Кенеди се говореше, че са свалячи. И този не е по-различен. Ами и той е човек.

— Развратник да бъде президент?! Това е отвратително.

— Е, ще приемеш ли предложението му? — захили се Сийграм.

— Не ставай смешен — отвърна му тя.

— Мога ли да се присъединя към битката?

Въпросът бе зададен от един дребен мъж с огненочервена коса и спретнат тъмносин смокинг. Беше с изрядно поддържана брада като цвета на косата му, която подчертаваше острите му лешникови очи. На Сийграм гласът му се стори смътно познат, но лицето не му говореше нищо.

— Зависи на чия страна ще минете — отвърна Сийграм.

— След като знам за култа на жена ви към женската свобода — поясни непознатият, — не ми остава друго, освен да се присъединя към армията на съпруга й.

— Вие познавате Дана?

— Как не! Аз съм й шеф.

Сийграм изумен се вторачи в мъжа.

— В такъв случай вие трябва да сте…

— Адмирал Джеймс Сандекър — прекъсна го Дана през смях. — Директорът на Националната служба по подводни и морски изследвания. Господин адмирал, мога ли да ви представя моя съпруг, който много лесно се шашва, Джийн.

— Имам честта, адмирале — протегна ръка Сийграм. — Отдавна чакам възможността лично да ви благодаря за онази малка услуга.

Дана зяпна с уста.

— Ама вие познавате ли се?

Сандекър кимна.

— Говорили сме по телефона, но не сме се срещали.

Дана хвана двамата мъже под ръка.

— Моите най-големи любимци да заговорничат зад гърба ми. И за какво?

Сийграм и Сандекър срещнаха погледи.

— Веднъж се обадих на адмирала и му поисках информация по един въпрос. Това е всичко.