Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Ако обичате, вгледайте се в малкия силует на около две хиляди метра от „Първи опит“ в горния десен ъгъл.
Близо половин минута Превлов не свали лупата от окото си.
— Хеликоптер!
— Да, сър. Затова се и позабавих с фотоувеличенията. Позволих си да дам снимките за анализ в секция Р.
— И се оказа, че е наш, от военните ни патрули.
— Не, сър.
Превлов вдигна вежди.
— Да не искате да кажете, че е американски?
— Това е предположението на секцията, сър. — Марганин постави още две снимки пред Превлов. — Те изследваха предишни снимки от друг разузнавателен сателит. Сравнете ги и ще видите, че хеликоптерът се движи по курс от Нова земя към „Първи опит“. Според тях, той лети на височина три метра със скорост по-малка от петнайсет възела.
— Очевидно, за да избегнат засечка от нашия радар — отбеляза Превлов.
— Ще предупредим ли нашите агенти в Америка? — попита помощникът му.
— Не, още не. Не ми се иска да рискувам с прикритието им, докато не узнаем със сигурност какво преследват американците.
Той събра снимките и ги подреди прилежно в една папка, после погледна часовника си марка „Омега“.
— Разполагам с време точно за една лека вечеря, преди да отида на балет. Има ли още нещо, лейтенант?
— Само сведенията за експедицията по течението Лорелай. Последното съобщение е, че американската дълбоководна подводница се намира на дълбочина четири хиляди и петстотин метра във водите край Дакар.
Превлов стана от бюрото, взе папката и я сложи под мишница.
— Ще я прегледам при първия удобен случай. Вероятно няма нищо, застрашаващо военноморската сигурност. Но въпреки това ще представлява забавно четиво. На американците им дай да излизат с чудати и прекрасни проекти.
5.
— Ужас! Ужас! И пак ужас! — процеди през зъби Дана. — Погледни какви бръчици почват да се появяват около очите ми. — Беше седнала пред тоалетката и отчаяна оглеждаше лицето си в огледалото. — Кой беше казал, че старостта е форма на проказа?
Сийграм застана зад нея, повдигна косата й и я целуна по нежния, оголен врат.
— Наскоро навърши трийсет и една години, а вече тръгна да се състезаваш за най-стария жител на месеца.
Тя го погледна с изумление в огледалото — подобни прояви на чувства бяха рядкост за него.
— Ти си щастливец — мъжете нямат подобни проблеми.
— Мъжете също страдат от болестите на възрастта. Защо вие, жените, смятате, че ние изобщо не се разстройваме при появата на първите бръчки?
— Разликата е там, че вас не ви е грижа.
— Ние просто сме по-предразположени да приемаме неизбежното — усмихна се той. — Като стана дума за неизбежното, да те питам, кога ще си имаме дете?
— Негодник! Няма да престанеш да говориш по този въпрос, нали? — Тя гневно метна четката за коса върху тоалетката и събори грижливо подредените шишенца за изкуствена хубост. — Хиляда пъти сме обсъждали тази тема. Не желая да се подлагам на унижението да бъда бременна, не желая да се разкарвам по десет пъти на ден до тоалетната чиния, за да изхвърлям лайнени пелени. Нека другите увеличават населението на земята. Аз не съм в състояние да деля душата си като някаква гадна амеба.
— Това са лицемерни оправдания. Дълбоко в себе си положително не вярваш на думите си.
Тя отново се обърна към огледалото и нищо не отвърна.
— Едно дете би спасило брака ни, Дана — продължи Сийграм с тих глас.
Дана обгърна с ръце главата си.
— Щом ти няма да зарежеш своя прословут проект, и аз няма да зарежа работата си.
Той погали меката й златиста коса и я погледна в огледалото.
— Имала си баща алкохолик, който изоставил семейството ви, когато си била едва на десет години. Майка ти работела в бар и водела мъже вкъщи, за да си докарва допълнителни пари за пиене. Отнасяла се с теб и брат ти като с животни и когато сте пораснали, двамата сте избягали от боклукчийската кофа, наричана дом. Брат ти станал пройдоха, започнал да ограбва магазини за алкохол и бензиностанции — прекрасно заниманийце, което го оплело в мрежите на престъпността, за да стигне дотам, че да го обвинят в убийство и да го осъдят на доживотен затвор. Бог ми е свидетел, че ти се възхищавам, задето си се издигнала от обикновена шивачка и си работела по осемнайсет часа на ден, за да завършиш колеж и университет. Да, имала си ужасно детство, Дана, и заради тези спомени сега се страхуваш да имаш дете. Но разбери, този твой кошмар не принадлежи на бъдещето ти. Не бива да отричаш правото на живот на твой син или дъщеря.