Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
Каменната стена остана непоклатима. Дана изправи глава и започна да си скубе веждите. За нея спорът бе приключил; тя не обърна повече никакво внимание на съпруга си, сякаш него го нямаше в стаята.
Когато Сийграм излезе от банята, Дана стоеше изправена пред голямото огледало на гардероба и се оглеждаше в цял ръст с критичния поглед на моделиер, който за първи път вижда завършено творението си. Беше облякла бяла рокля, която прилепваше плътно по торса, а надолу се разкрояваше до глезените. Дълбокото деколте се диплеше свободно и разкриваше гърдите й малко повече от допустимото.
— Не е лошо да побързаш — подкани Дана съпруга си с равнодушен тон, все едно, че между тях изобщо не бе имало препирня. — Да не караме президента да ни чака.
— Там ще присъстват над двеста души. Никой няма да ни отметне с черна точка в списъка на поканените, ако закъснеем.
— Не ме интересува — сви устни тя. — Не получаваме всеки ден покани за прием в Белия дом. Искам да създам добро впечатление поне с това, че съм отишла навреме.
Сийграм въздъхна и продължи досадния ритуал по обличането — сложи си папийонка, напъха несръчно с една ръка копчетата в ръкавелите. Приготовлението за официален прием беше едно от най-противните му задължения. Не можеше ли светските церемонии на Вашингтон да се провеждат в по-свободен дух? Вероятно за Дана те бяха вълнуващи събития, но на него направо му призляваше от тях.
Той лъсна обувките си, среса косата си и влезе във всекидневната. Дана седеше на дивана и преглеждаше служебните си бюлетини; върху масичката пред нея лежеше отворено дипломатическото й куфарче. Толкова се бе вглъбила в четенето, че не вдигна поглед, когато съпругът й влезе в стаята.
— Аз съм готов.
— Ставам след минутка — измърмори тя. — Би ли ми донесъл кожената наметка?
— Но ние сме в разгара на лятото. За какъв дявол ти трябва да се потиш в кожи?
Тя свали очилата си за четене с кокалена рамка и отвърна:
— Мисля, че поне единият от нас трябва да се покаже на ниво, не е ли така?
Сийграм отиде във вестибюла, вдигна телефонната слушалка и набра номер. Чу гласа на Мел Донър още по средата на първото позвъняване.
— Донър слуша.
— Някакви новини? — попита Сийграм.
— „Първи опит“…
— Корабът на НСПМК, който трябваше да качи Коплин, така ли?
— Да. Минал е край Осло преди пет дни.
— Боже мой, защо? Нали Коплин трябваше да напусне кораба и да се върне в Щатите с редовен самолет?
— Как мога да знам! Радиото на кораба е изключено по твое нареждане.
— Има нещо смущаващо тук.
— Това не влизаше в сценария, повече от сигурен съм.
— Отивам на президентския прием и ще бъда там до единайсет. Ако научиш нещо, обади ми се.
— Можеш да разчиташ на мен. Приятно прекарване.
Сийграм тъкмо затвори телефона и Дана излезе от хола. Забеляза угрижения израз на лицето му и попита:
— Лоши новини ли?
— Още не знам със сигурност.
Тя го целуна по бузата.
— Срамота е, че не живеем като останалите хора, та да можеш да споделяш с мен неприятностите си.
— А така ми се иска. — Той стисна ръката й.
— Държавни тайни. Каква страхотна скука! — Устните й се разтеглиха в плаха усмивка. — Е?
— Какво?
— Няма ли да се покажеш като кавалер?
— О, извинявай, забравих. — Той отиде до гардероба, извади кожената й наметка и я сложи на раменете й. — Колко непростимо от моя страна да пренебрегвам жена си.
Тя се усмихна закачливо.
— За това провинение призори ще бъдеш разстрелян.
Божичко, отчаян си помисли той, няма да се изненадам, ако ме погребат и с почести при положение, че Коплин е оплескал работата в Нова земя.
6.
Сийграмови се наредиха на опашката пред входа на Източната зала и зачакаха реда си да минат край редицата, приемаща поздрави. Дана и друг път бе влизала в Белия дом, но въпреки това се вълнуваше.
Президентът беше облечен елегантно и изглеждаше дяволски красив. Петдесет и няколко годишен, той определено минаваше за много привлекателен мъж. Доказателство за това беше и фактът, че до него стоеше и самата Ашли Флеминг, най-елегантната и изискана разведена жена във Вашингтон, която поздравяваше всеки гост с такова въодушевление, сякаш е открила богат роднина.