Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Иневера се обърна, но пътят вече беше преграден, а обръчът от момичета се стягаше — нито можеха да избягат, нито някой можеше да ги види през скупчилите се край тях тела.
— Това ли е тя?
— Призованата от заровете?
Въпросите се изгубиха сред парата, докато момичетата закръжаха и заоглеждаха Иневера от всеки ъгъл, точно както по-рано Кева оглеждаше заровете си.
Мелан кимна и обръчът се стегна още по-плътно. Погледите им притискаха Иневера като канари.
— Мелан, какво…? — Иневера се пресегна с разтуптяно сърце.
Мелан я стисна за китката, усука я грубо и я изпъна. Иневера залитна към нея и Мелан я сграбчи за косата и използва инерцията, за да потопи главата ѝ.
Надигнаха се няколко мехурчета и след това Иневера чуваше само придошлата отвсякъде вода. Инстинктивно понечи да вдиша и се задави, ала не можеше и да кашля — вътрешностите ѝ се свиха конвулсивно, докато тя се бореше с порива да вдиша отново. Горещата вода щавеше лицето ѝ и Иневера яростно се задърпа, ала Мелан така я бе хванала, че нямаше мърдане. Дробовете на момичето сякаш горяха, ала подобно на Соли в дюкяна, Мелан използваше шарусахк, бърза и прецизна. Иневера нямаше с какво да се противопостави.
Мелан викаше неясно, ала под водата Иневера не различаваше думите. Осъзна, че ще се удави. Бе толкова абсурдно. Никога не бе стояла във вода над коленете. Водата бе скъпоценна в Пустинното копие — и валута, и стока на пазара. Със злато се замогваш, ала водата е от Бога, както казваше пословицата. Само най-богатите красианци можеха дори да си позволят да се удавят.
Губеше сили дори да се бори, когато Мелан рязко я издърпа. С коса в очите и залепнала навсякъде по лицето, Иневера се закашля и загълта жадно плътния запарен въздух.
— … и просто ще ми влизаш — викаше Мелан, — ще си говориш с дамаджи’тингата, все едно сте си дружки в постелята, ще ми научаваш плетката на бидото от третия път!
— От третия път? — повтори едно момиче.
— Би трябвало да я убием само за това — додаде друга.
— Мисли си, че е по-добра от нас — добави трета.
Иневера се огледа отчаяно през сплъстените си кичури, ала останалите я наблюдаваха безизразно. Нито една не изглеждаше, сякаш ще си вдигне пръста в нейна защита.
— Мелан, моля те, аз, аз… — Запелтечи Иневера, ала Мелан само стегна хватката и отново натисна Иневера под водата. Този път тя успя да задържи дъха си, ала до време и отново се замята бясно, преди Мелан да я пусне достатъчно задълго, за да глътне още малко въздух.
— Не смей да ми говориш — рече Мелан. — Може да са ме приковали към теб за цяла година, но не сме приятелки. Мислиш си, че можеш да влезеш и да заемеш мястото на Кенева за няколко часа? През майка ми? През мен? Аз съм от кръвта на Кенева! А ти си… Ти си един лош зар.
Извади отнякъде остър нож и Иневера се сгърчи от ужас, когато Мелан замахна. Но в ръката ѝ остана само дълъг кичур коса.
— Ти си нищо. — Хвана ножа за острието и го подаде на следващото момиче.
— Ти си нищо — повтори тя, сграбчи още един кичур и го отряза.
Всяко от момичетата се изреди — накрая по главата на Иневера остана само опърпана, окървавена четина. „Ти си нищо“, повтаряше всяка от тях.
Докато приключат, тя клечеше във водата, трепереше и ридаеше. Отново и отново я раздираше кашлица, а гърлото ѝ пареше. Сякаш дробовете ѝ се мъчеха да се отърват от някаква последна храчка вода.
Кенева бе права. Дворецът на дама’тингите и Великият базар се различаваха дотолкова, че тук го нямаше Соли да я закриля.
Иневера си спомни последните думи на Манвах за дюкяна на Криша. Щом не можеше да се мери с шарусахка на Мелан и останалите, щеше да прави като майка си. Ще гледа в земята и ще изпълнява. Ще работи здраво. Ще слуша. Ще се учи.
И когато никой не гледаше, щеше да намери склада на Мелан и да пусне плъховете.
Първа глава
Арлен
333 г. СЗ, Лято
Рена отново целуна Арлен. Върху слоя пот по голите им тела повя лек ветрец и ги поохлади, докато двамата пъхтяха в горещата нощ.
— ’Се се питах дали си татуиран и под тая пеленка — рече тя и се сгуши в него, като положи глава на голите му гърди, заслушана в сърцето му.
Арлен се засмя и я прегърна.
— Нарича се бидо. И даже моите мании си имат граници.
Рена вдигна глава и го целуна по ухото.
— Или ти трябва няк’ъв защитник, дето да му се довериш. Една жена е длъжна да се грижи хубаво за онуй в бидото на съпруга си. Ще те изрисувам без игла, кат’ за начало…