Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Мелан разплете малък възел под брадичката си и се зае да маха и чалмата си. Ръцете ѝ се движеха бързо и отработено по сложната плетка. Непрестанно навиваше коприната около дланите си и я държеше изпъната.
Иневера стресната видя, че главата на момичето е обръсната, а смуглата ѝ кожа лъщеше като лъснато камъче.
Чалмата свършваше с тънка копринена плитка, а тя продължаваше надолу по гръбнака на Мелан. Ръцете на момичето продължиха сложния си танц зад главата ѝ, като разплитаха десетки кръстосани късчета коприна, които стигаха до бидото ѝ.
Всичко е едно парче, осъзна Иневера, зяпнала от страхопочитание, докато Мелан бавно разплиташе и бидото си.
Усещането за танц се усили още повече, когато Мелан започна да прескача леко нишките, а босите ѝ крака затрополиха в равномерен ритъм. Коприната прекосяваше бедрата и слабините ѝ десетки пъти.
Иневера бе направила достатъчно кошници, за да може да познае кога една плетка е добра — а това беше съвършена плетка. Нещо толкова сложно можеше никога да не се охлаби, а някой недостатъчно умел би могъл само с една грешка да го направи невъзможно за разплитане.
— Плетеното бидо е като тъканта на твоята собствена плът, която пази девствеността ти — рече Кева и подхвърли на Иневера дебело кълбо тънка бяла коприна. — Ще го носиш през цялото време, освен когато се къпеш или когато ходиш по нужда тук, в най-дълбоката зала на Подземието. При никакви обстоятелства няма да напускаш Подземието без него и ще бъдеш наказвана, ако не е сплетено както трябва. Мелан ще те научи. За дъщеря на кошничарка не би трябвало да е голямо предизвикателство.
Мелан изсумтя и Иневера преглътна на сухо, опитвайки се да не зяпа плешивата глава на другото момиче, което крачеше към нея. Беше много хубава без усукания около себе си плат. Изпъна ръце, всяка обвита в поне три метра коприна. Иневера стори същото и двете прекрачиха нишките и ги опряха на дупетата си.
— Първата плетка се нарича Еверам ни брани — каза Мелан, опъна коприната и я кръстоса върху половите си органи. — Кръстосва се седем пъти, по веднъж за всеки от Устоите на Рая. — Иневера повтори движението и успя доста време да следва плътно движенията на Мелан, преди Кева да се намеси.
— Коприната е усукана накриво, започнете отначало — каза дама’тингата.
Иневера кимна и момичетата разплетоха всичко и започнаха пак. Иневера, смръщила вежди, се стараеше с всички сили да копира плетката идеално. Кенева бе казала, че Мелан ще понесе последствията от грешките ѝ, а не искаше да наказват момичето заради несръчността ѝ. Успяха да стигнат чак до чалмите, преди дама’тингата да се обади отново.
— Не толкова стегнато — каза Кева. — Привързваш бидо, а не смазания череп на шарум. Отново.
Мелан изгледа Иневера с такова раздразнение, че тя се изчерви, но отново развъртяха ръце отзад напред и после започнаха наново.
Иневера усещаше ритъма на плетката. Идеше ѝ естествено и скоро и двете с Мелан стояха в еднакви копринени бидота.
Кева плесна с ръце.
— Може и да има нещо у теб, момиченце. На Мелан ѝ бяха нужни месеци, а беше една от по-схватливите. Нали, Мелан?
— Право дума дама’тингата. — Мелан се поклони сковано и на Иневера ѝ се стори, че Кева се подиграва скрито на момичето.
— Хайде в банята — каза Кева. — Денят напредва, а кухнята скоро ще отвори.
Стомахът на Иневера изкъркори против волята ѝ. Вече не можеше да прецени откога не е яла.
— Скоро, скоро — рече Кева с усмивка. — Когато ти и момичетата сервирате вечеря за другите и измиете съдовете.
Засмя се и посочи към източника на парата и плисъците. Мелан бързо развърза бидото си и пое натам. Иневера се позабави, опитвайки се да не оставя ненужни възли в коприната, и я последва, шляпайки боса по плочките.
Коридорът се отвори към голямо каменно корито с гореща вода, над която се кълбеше пара. Вътре се къпеха десетки момичета, всички плешиви като Мелан. Някои бяха колкото Иневера, други — по-големи, а трети — почти жени. Всички се къпеха в огромното корито или се бръснеха и чистеха ноктите си, приседнали на влажните стъпала по краищата му.
Иневера си припомни кофата топла вода, която споделяше с майка си. Дажбата им не им позволяваше да я пълнят особено често. Тя нагази удивена, а топлотата обгърна краката ѝ — момичето прокара пръсти по повърхността, сякаш докосваше коприна на пазара.
Когато двете с Мелан влязоха, всички завъртяха глави към тях. Изтегнатите на стъпалата момичета скокнаха като подплашени змии. Мелан и Иневера бързо се оказаха обградени.