Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)». Краткое содержание книги:
Той трепна:
— Какво каза? Бял орел с разперени криле? Чакай, чакай, тази картинка ми направи впечатление още когато дойде, май че беше преди десетина дни… Ела! Но нито дума никому, че иначе главата ти откъсвам.
Влязохме в залата на паметните блокове. Панчо натисна някакви бутони и на един от екраните се появи белият орел с разперените криле и след това машинописен текст:
«Енерган компани», акционерно дружество за търговия със синтетични тютюневи изделия. Основано в Кампо Верде. Председател на управителния съвет Великия Бял Орел. Радиофон 77 77 22.“
В мозъка ми веднага се запечатаха цифрите 77 77 22, но въпреки това ги записах в бележника си: това беше една отлична следа, стига и тя да не е блъф.
— Толкова ли? — попитах.
— Толкова — отвърна Панчо. — Не си ли доволен?
— Ще върши работа — казах уклончиво.
— Виж какво, Теди, не е моя работа да се бъркам в твоя бизнес, но на твое място не бих се заловил с тютюна. Хората пушат все по-малко и по-малко. Стайфли и без това е достатъчно зловонен. Виж, ако се беше хванал с аромати… или с бензина… акциите им всеки ден рипат все по-нагоре… Но бензинът не е лъжица за нашата уста… Е, бягай сега, че имам работа, днес светът е пощурял. И ако се получи нещо полезно от моята неволна индискретност, обади се…
— Бъди спокоен, няма да те забравя.
— Да, да — засмя се той, — ще ме позлатиш и прочее…
— Ще те позлатя! От главата до краката. Обещавам! Стига бизнесът да се получи.
Бях искрен. И бях преизпълнен с вяра в бъдещето.
От Сентръл Брейн отскочих до близката пощенска станция и се пъхнах в кабината на радиофона. Струваше три долара на минута, следователно можех да го ползувам три минути и да ми остане един долар. За закуска… Завъртях 77 77 22. Чаках минута — цяла вечност, никакъв отговор. И когато започнах вече да се отчайвам, в слушалката прозвуча глас:
— „Енерган компани“ слуша.
Едва не скочих от стола: бе гласът на жреца от Двайсет и втора улица, на стария Хуайт Игл, на милия индио, който четеше за науката и правеше магии над пластмасови кофи със зеленикави зрънца…
— Тук Теодоро Искров — извиках. — Журналистът. Помните ли?
— А, сеньор Искров! Драго ми е да ви чуя — отвърна любезно гласът. — Как сте?
— Отлично, отлично! — бързо заговорих аз, като гледах как стрелката на циферблата неумолимо отмерва секундите. — Чуйте, искам да ви видя. Къде се намирате?
— О, сеньор Искров, уви, сега това е невъзможно. Аз съм далече, много далече.
— Но аз трябва да говоря с вас… Във връзка с вчерашната сделка.
— Съжалявам, сеньор Искров, но ние ликвидирахме нашата стока.
— Тоест, как така сте я ликвидирали? — завиках безсмислено с изведнъж пресъхнало гърло. — Нима сте я продали на други?
Оттатък настъпи тишина: старчето навярно се съветваше с някого. После пак заговори:
— Не, никой освен вас не е получил от стоката.
От сърцето ми падна камък.
— Желая да закупя още — казах.
— О, сеньор Искров, засега имате предостатъчно, за месеци може би… — Гласът бе любезен, но категоричен.
Сега пък млъкнах аз, гледайки как стрелката наближава тройката. За какви месеци говори той? Енерган имах за още три-четиристотин километра и толкова. Но това не бе най-важното сега. И отново завиках:
— Сеньор Игл, необходимо ми е да ви видя на всяка цена и за друго, по-важно нещо… Решил съм да напиша репортаж за вашата компания, за вас лично, за стоката ви, стига да нямате нищо против.
— А, това е чудесна идея! Чудесна! — възкликна с очевидно искрено задоволство сеньор Игл. — Пишете! Ние можем само да ви приветствуваме за намерението ви и с нетърпение ще чакаме вашите репортажи. И ако са хубави като ония за Огнена земя, непременно ще ви се обадим… и дори ще ви се отплатим много щедро. Ние знаем адреса ви…
— Но аз нямам доказателства! — изкрещях аз отчаяно, ала беше вече излишно да крещя: прекъсвачът щракна преди да съм завършил изречението си.
Оставих слушалката, объркан, развълнуван. И обнадежден.
На гишето попитах:
— Искам да зная адреса на радиофонен пост 77 77 22.
— Долар за справката — каза равнодушно чиновничката, която и не подозираше каква буря бушува в гърдите ми.
С трагичния жест на комарджия, който хвърля последната си пара върху зеленото сукно на рулетката, дадох сетния си долар. В замяна на което получих следния отговор:
— Радиофонен пост 77 77 22 няма стационарен адрес. Той е подвижен.
— Подвижен? — попитах със свито сърце.
— Да, господине. Той е монтиран на превозно средство. Кола или кораб. На името на Хуайт Игл.