Мансардата на бляновете
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542824800
- Переводчик: Екатерина Войнова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мансардата на бляновете». Краткое содержание книги:
„Мансардата на бляновете“ е една история за пътя от преходната страст към вечната и истинска любов, за конфликта между разума и чувствата, за смисъла на изкуството и копнежа по вечността. Тази книга представлява опитът на младия Ремарк да опише с думи онова, което Фриц Шрам нарича „великото То“ – неразрешимата загадка на живота, дълбоката и вечна хармония, която носи спасение и покой, без да дава отговори, като освобождава човека от нуждата да търси отговори.
„Мансардата на бляновете“ е първият роман на Ерих Мария Ремарк, като в него читателите могат да прочетат и множество стихове, написани от все още експериментиращия и търсещ своя стил и глас творец. Той започва да пише романа още на 16-годишна възраст и го издава през 1920 г.
Фрид се упъти радостно към приятелите и приветства Ернест.
— Фрид — каза Ернест, обръщайки се към него, — ти откога се шляеш на тази изложба от момиченца и гимназистки, наречена главна улица?
— Но това е тъй красиво — тези ярки пролетни цветове на моминските дрехи, цялото това ярко въплъщение на месец май… Но… за мене е време… Трябва да вървя — каза Фрид и почервеня.
На другата страна на улицата той съгледа пъргаво момиче, което му хвърли поглед, от който той се изчерви.
— Добре, Фрид — каза Ернест, който разбра неговото вълнение и онова, което го влечеше, — отивай, модулирай във фа мажор.
Фрид се засмя, стисна ръката му и побърза да стигне момичето.
— Фриц, на мене самия ми се струва, че съм Метусалем в своята самотност. Господи, какво е това?
Фриц поздрави.
— Примадона от операта.
— Колко е елегантна!
— Тя е неудовлетворена!
— От какво?
— От живота и хората.
— В нея се чувства жената.
— Нейната майка е рускиня.
— Ето каква е работата! Но кажи ми, стари грешнико, откъде я познаваш ти?
— Запознах се случайно. Бях при градската врата и рисувах кулата. Неочаквано почувствах, че ме наблюдават, някакъв невидим флуид ме обля. Огледах се и видях пред себе си чифт тъмни очи. Те се усмихваха… аз не мога да ти изразя нейната усмивка, тя е неизразима. Поиска да купи моя етюд. Трябваше да й изкажа съжалението си и да й откажа, тъй като картината беше поръчана от друго лице, но я поканих на изложбата, където има редица мои работи.
— Ах, така! Нямам нищо против да се запозная днес с някое женско същество, макар само за да побъбря с нея.
— Тази вечер при мен ще дойде моята приятелка Елсбет и ще се запознаеш с нея. Но да отидем да изпием в чест на твоето пристигане една прашна бутилка вино.
— От това няма да се откажа, а след първата бутилка може да последва и втора.
Фриц радостно взе Ернест под ръка и приятелите ускориха крачките си.
— И така, мое момче — каза Фриц, когато се намериха вкъщи. — Какво пушиш ти? Лула, цигара, папироси? Избирай. Аз ще запуша своята любима лула.
— Аз ще предпочета папиросата. В това ще има повече стил.
— Следвам думите на Ницше: „Само онзи, който е вечно променлив, остава мой близък. Аз се изкачвам от една степен на развитие към друга. Останалите хора изостават — аз продължавам да се движа по кръга. И неочаквано се намирам в друг кръг на развитие.” Но стига за това. Твоята мансарда на бляновете наистина е великолепна. Ти си запазил своята обич към цветята.
— Това ми е присъщо от преди. Навремето предпочитах да се откажа от вечеря, отколкото да се откажа от цветя. Нещо повече — веднъж цветята имаха за мен определено значение. Понякога купувах с последните си стотинки цветя. В един цветарски магазин видях прелестно момиче. Това не е рядко, но… нямах пари, а тя служеше в цветарски магазин. И с последната марка купих три рози с дълги стебла, взех ги, упътих се към изхода, после се върнах и подадох една от розите на учуденото момиче. След това си отидох, за да не наруша ефекта. Ти виждаш, че и тогава се стремях да не наруша стила. Една вечер, съвсем случайно, срещнах момичето. И трябва да призная, че цветята привличаха моето внимание в по-голяма степен, отколкото момичето. Това беше най-разсъдъчната любов в моя живот. Наскоро успях да завладея нейното малко сърце и на моята мансарда й бе отсъдено да преживее истински цветни оргии. Сега… милата Маргит е жена на чудесен човек и понякога може би си спомня за мен, влюбения в нейните цветя… Но трябва за минута да сляза долу. Столарят намерил красив шкаф и аз съм длъжен да му отговоря дали ще го взема. Едва не забравих за това. Ще се върна ей сега.
Ернест бавно допушваше папиросата и бе потънал в съзерцание на гълъбовия дим.
На вратата се почука. Погълнат от своите мисли, той извика:
— Влезте.
Влезе Елсбет.
— Добър вечер, Фриц.
При звука на този мек глас Ернест побърза да стане от мястото си.
— Ах — разсмя се той, — моята прелестна непозната от гарата. Каква среща! Вуйчо Фриц го няма. Ще ви бъде ли удобно да го почакате в моята компания? Наричат ме Ернест Винтер, а вие, ако не се лъжа, сте госпожица Хайндорф, нали?