Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
Лекарят се усмихна.
- Да, Луиш Кариано.
- Докт оре, имам уговорена среща в Лисабон - каза пациентът. - Смятате ли, че мога да отида, или ще
трябва да я отложа?
- Може да от идете. - Погледна часовника си. - Чакайте да видя... сега е девет часът, нали? Вижте,
смятам да ви изпиша рано следобед. Искам ви тук цяла сутрин, за да проверим дали всичко е както
трябва, а следобед ще ви пусна да си ходите.
- О, чудесно!
- Но спокойно, разб рахме ли се? Не искам да ви видя от ново тук.
СЕСТ РАТА ВЕЧЕ БЕШЕ ВДИГНАЛА Т АБЛИЧКАТ А С ПРИВЪРШЕНИЯ ОБЯД и Томаш с и об уваше обувките, готве йки
се да напусне клиниката, когато мобилният му телефон иззвъня.
- Здравей, Томаш. Говея е.
По дяволите, помисли си Томаш. Как личният му лекар бе ше разбрал, че е хоспитализиран в тази
клиника? Явно комуникацията между докторите е много добра, заключи той.
- Добро ут ро, докторе. Новините бързо се разнасят, нали?
- Този път новината дойде сама при мен - отбеляза Говея от другата страна на линията. - Всъщност тук
е, при мен, в съседния кабинет.
Томаш се намръщи, тъй като не разбра последния коментар.
- Новината е в съседния каб инет ли? Какво имате предвид?
- За майка ти става въпрос.
- Мама ли?
- Да, тук е, в съседния каб инет.
- Къде? В болницата ли?
- Ами да, доведоха я.
Нещо жегна Томаш.
- Довели са майка ми в б олницата? Какво става? Какво и е?
- Няма и нищо, добре е - побърза да поясни лекарят , опит вайки да го успокои. - По-точ но, в същото
състояние е. Губи паметта си.
Не знаейки какво да мисли, Томаш седна на леглото.
- Кажете ми, докторе, какво става?
- Майка ви се е загуб ила. Изглежда, че е излязла тази сут рин на покупки и на връщане от бакалията е
объркала пътя за вкъщи. Лутала се е из центъра, докато накрая се озовала на площад „Ларго даз
Оларияш―. Изглеждала объркана и я завели в участъка. От участъка я препратили тук, в болницата, в
Спешното, където моята сестра случайно се натъкнала на нея и ми я доведе.
- По дяволите! - възкликна Томаш, вд игайки дясната си ръ ка към главата. - Добре ли е?
- Да, добре е. Вече говорих с нея, но все още ми изглежда объркана.
- Колко неприят но! Ами сега!
Чу Говея да въздиша от другата страна.
- Вижте, Томаш, вече ви казах какво трябва да се направи, нали така?
- Докторе, вчера разговарях с нея вед нага щом се прибрахме у дома. Не можете да си представите
какъв театър ми разигра.
- Представям си, представям си. Преди малко и аз и споме нах за това и тя направо побесня. Казва, че
всички искат да се отърват от нея.
Томаш отправи поглед нагоре с облекчението, че не беше единственият, който бе изслушал
оплакванията на майка му. Може би сега лекарят по-добре разбираше дилемата му.
- Виждате ли? Какво да правя?
- Ще трябва да я отведете, Томаш. Тя не е в състояние да живее сама.
- Но как да стане, докторе? Тя не иска да...
Лекарят въздъхна дълбоко.
- Чуйте ме, Томаш - каза той. - Рисковано е да я оставяте сама. Нещата няма да се подобрят, разбирате
ли ме? Това е дегенеративен процес. Майка ви се нуждае от помощ, не може те да я оставите на
произвола на съдбата. Освен това в дома тя ще има с кого да общува, ще и се отрази добре.
- Така е, да. Но проблемът си остава. Как да я настаня в старчески дом, след като тя не иска да ходи
там?
- Трябва да отиде.
- Но как да го направя? Тя не иска!
- Трябва да поговорите с нея и да я убедите.
Томаш се разсмя скептично.
- Да поговоря с нея? И как да стане това? Тя не иска и да чуе, веднага изпада в изстъпление. Как да я
убедя?
Говея се прокашля.
- Вижте, ще ви кажа нещо не като лекар, нали ме разбира те? Като приятел.
- Кажете.
- Знаете, че с напредването на год ините възрастните хора навлизат в регресия и в известен см исъл все
едно се връщат в детството, нали така?
- Да, така е.
- Представете си тогава, че майка ви е дете.
- Да.
- Тя е дете и не иска да ход и на уч илище. Вие знаете, че трябва да ходи на училище, че е добре за
нейното бъдеще, но тя не знае това, нали? Знае си само едно - че не иска да ходи на училище,
предпочита да си остане вкъщи и да си играе с куклите. При такъв отказ вие какво бихте направили? Ще
задоволите каприза й или ще изберете онова, което е добро за нея?
- Не е същото.
- Отговорете на въпроса м и. Ако детето не иска да ход и на училище, какво ще направите? Няма да го
водите на училище? Ще го оставите да си седи вкъщи и да си играе само? И никога нищо да не научи?