Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
- Мисля, че не.
- В такъв случай какво смятате да пред приемете, за да решите въпроса?
- Ще наема жена да я гледа. Ще ход и пет път и в седмицата да чисти, да пере и да й готви.
- И смятате, че това е достатъчно?
Томаш сви безпомощно рамене.
- Разбира се, че не е, но какво мога да направя? Няма как да напусна работата си в Лисабон и да дойда
тук да се грижа за мама...
- Аз и не смятам да ви го предлагам.
- Тогава какво ме съветвате да направя?
Лекарят се облегна на стола, хвана пак писалката и я завъртя с пръсти.
- Мислили ли сте за възможността да я настаните в стар чески дом?
- МИСЛИЛА ЛИ СИ ДА ОТ ИДЕШ ДА ЖИВЕЕШ В СТ АРЧЕСКИ ДОМ?
Въпросът беше зададен сякаш случайно, малко след като се бяха прибрали вкъщи. Томаш отиваше
към кухнята, когато обърна глава и подхвърли идеята, все едно току-що му беше хрумнала. Дона Граса
обаче я усети като удар в стомаха.
- Да отида в старчески дом?
- Да, м ислила ли си за това?
Томаш продължи да се държи съвсем естествено. Отвори вратата на хладилника и потърси някакъв
сок. Майка му го последва и застана на вратата на кухнята.
- Какво имаш предвид?
- Искам да кажа, че не можеш да останеш сама.
Настана гробна тишина.
- Сериозно ли говориш?
Томаш спря да рови из хладилника и погледна към майка си.
- Не смяташ ли, че е добра идея?
Дона Граса усети как негодуванието изпълва стомаха и, напира в гърдите и избива по лицето и.
- Добра идея, а? - извика тя, поаленяла от гняв. - Искаш да ме пратиш в старчески дом, така ли?
Искаш...
- Не, не е...
- ...да се отървеш от мен? Искаш...
- ...това, мамо. Не е това. Почакай...
- ...да зарежеш току-така... собствената си майка?
- ...успокой се.
Майка му вече плачеше и сълзите се стичаха като ручеи по сбръчканото и лице.
- И ти искаш да ми прич иниш това? На мен, която съм се грижила за теб? На мен, коят о съм те
хранила, обличала и възпитавала? На мен, която съм ти дала толкова обич, толкова нежност? Която съм
дала толкова от себе си? Искаш да сториш това на мен? На твоята... твоята собствена майка?
- Мамо, успокой се, не исках да кажа това.
Дона Граса хлъцна.
- Това е, да.
- Мамо, ч уй ме. Ти витаеш някъде в облаците, не си пиеш лекарствата, не се храниш добре, вече дори
не се и миеш... Нима не разбираш, че е опасно да оставаш сама, без никаква под крепа? Ами ако нещо ти
се случи? Кой ще ти се притече на помощ?
- Ами кой, дона Мерседеш.
- Дона Мерседеш идва от дъжд на вятър да поч ист и. А ако нещо стане, докато я няма?
- Ще се обадя по телефона.
- По телефона ли? На кого?
- Ще звънна на... на... онзи номер за Бърза пом ощ.
- Виждаш ли? Всич ко забравяш. Не пом ниш дори номера на Бърза помощ.
- Не ме баламосвай с тия приказки.
- Не са приказки. Това е много сериозен въпрос.
Сълзите отново потекоха по лицето и.
- Ти прост о искаш да се отървеш от мен, т ова е. От мен, която стори толкова м ного за теб! Щом не ме
обичаш, по-добре не стъпвай тук, чуваш ли? Мога и сама да се оправям.
- He говори така.
- Ще говоря, ще говоря. - Вд игна пръст повелително. - Децата трябва да се грижат за родителите си
така, както родителите са се грижили за тях.
- Ами нали точ но това правя, грижа се за теб.
- Грижиш се, вятър! Искаш да ме пратиш в старчески дом, ето това искаш. - Брадичката И трепереше
от възмущение. - А аз гледах и баба ти, и дядо ти в моя дом, докато се споминаха. До смъртта им. По
мое време децата си поемаха отговорностите. Не като сега, дай им само живот, а старците натирени в
старчески дом!
- По твое време е било различ но. Ти не си работ ила, мамо, и затова си могла да се грижиш за
родителите си. — Постави длан на гърдите си. - Но аз работя. Как иначе бих могъл да се грижа за теб?
- Това са извинения!
- Не, не са. Животът ми не позволява да седя тук, а т и, мамо, не си в състояние д а живееш сама.
Трябва да има хора покрай теб, които да ти помагат винаги, когато имаш нужда.
Дона Граса изтри сълзите и погледна сина си сърдито.
- Щом не искаш да се грижиш за мен, махай се оттук. Разбра ли? Отивай си, нямам нужда от теб.
Обърна гръб и се прибра в стаята си.
Т ОМАШ ИЗЛЕЗЕ ОТ ДОМА НА МАЙКА СИ СЪКРУШЕН. Струва ше му се, че е на й-лошият с ин на света. Беше готов
да промени плановете си, да преспи в Коимбра и да пропусне сутрешната лек ция, но премисли.
Учебната година беше към края си, имаше насрочени консултации и трябваше да изпълни задълженията
си към студентите. Налагаше се да се върне в Лисабон.
Слезе със стария асансьор и мрачен прекоси „Праса ду Комерсио―. Площадът беше пуст в този късен