Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Второто, което трябва да отчитаме, е социалният статус и свързаният с него престиж, които биха могли да компенсират евентуалните икономически разходи. И днес милиони хора предпочитат „дизайнерските“ джинси, двойно по-скъпи от също така здравите, но по-скромни марки, защото смятат, че етикетът на „престижната“ марка е и свидетелство за определен социален статус, за което си струва да се изръсят. Горе-долу на същото основание в Япония продължават и до днес да използват изключително увъртяната система канджи, независимо че си имат много по-лесна и по-ефикасна в лицето на сричковата азбука кана. Познаването на йероглифите говори за ерудираност, а да си ерудит е престижно. Малцина биха устояли на такова изкушение…
Друг важен фактор е съвместимостта на изобретението с т.нар. запазени интереси. Тази книга (както впрочем и повечето, които са ви попадали) е написана на клавиатура QWERTY, наречена на шестте букви отляво на най-горния ред. Колкото и странно да звучи, това подреждане е било направено още през 1873 г., противно на всякакви правила за удобство. Нещо повече, в случая са приложени и някои доста мръсни трикове, чиято единствена цел е да бъде затруднен максимално пишещият. Например, най-често употребяваните букви са пръснати по цялата клавиатура, а немалка част от тях са съсредоточени в лявата й част (където десничарите, т.е. мнозинството хора, са принудени да си служат с по-слабата си ръка). Причината за тази въпиеща непродуктивност е в това, че пишещите машини от 1873 г. блокирали, ако клавишите се натискат прекалено бързо, затова производителите решили да забавят максимално самия процес на писане. Когато подобренията, внесени в пишещите машини, елиминирали проблема с блокирането, експериментите, проведени през 1932 г. с една по-ефикасно подредена клавиатура, показали, че тя може да увеличи два пъти скоростта ни на писане и да намали с цели 95% усилията, които влагаме в тази дейност. В отговор QWERTY се окопала още по-солидно. Вече 70 години и нещо „запазените интереси“ на стотици милиони хора — тези, които са свикнали с QWERTY, както и тези, които организират курсове по машинопис (с клавиатура QWERTY) плюс всички производители и продавачи на компютри и пишещи машини — осуетяват всеки наш опит да минем на по-удобни и ефикасни клавиатури.
Тази история може да мине и за забавна, но в много такива случаи се е стигало до значително по-тежки икономически последствия. Защо например Япония доминира на днешния световен пазар на електронни продукти, и то до такава степен, че това се отразява отрицателно на щатския баланс на плащанията с нея, независимо че транзисторите са изобретени и патентовани именно в САЩ? Защото „Сони“ откупи лиценза за производството им от „Уестърн Илектрик“ в момент, когато американската електронна промишленост бълваше на поразия модели с електронни лампи и не желаеше да има конкуренция между собствените й продукти. Защо в британските градове са използвали газени лампи в уличното осветление чак до 20-те години на XX в., макар и щатските и немските отдавна вече да са били електрифицирани? Защото тамошните градски власти са инвестирали щедро в газоснабдяването и редовно са създавали пречки пред конкуренцията в лицето на електрическите компании.
Последният фактор е свързан с една друга социална особеност — доколко бързо могат да бъдат оценени предимствата на новото. През 1340 г., когато огнестрелните оръжия още са били непознати в по-голямата част на Европа, двама английски благородници — графовете на Дарби и Солсбъри — случайно присъствали на битката при Тарифа, в която маврите обстрелвали с оръдия испанците. Впечатлени от видяното, графовете въвели топовете и в английската армия, където ги приели с възторг и само след шест години ги използвали (за огромно неудоволствие на французите) в битката при Креси.
Ето как колелото, марковите дънки и клавиатурата QWERTY могат да ни послужат като примери, за да разберем причините, поради които дадено общество не приема еднакво радушно всички нови изобретения. Но и положителното отношение към дадена новост варира значително в съвременните общества. Всеки от нас е чувал онази популярна констатация, според която земеделските общества от Третия свят възприемат нововъведенията много по-неохотно от тези, които вече са индустриализирани по западен образец. Но дори и в самия индустриализиран свят някои общества се оказват по-възприемчиви от останалите. Ако се окаже, че са възникнали на континентална основа, тези различия биха обяснили защо на някои континенти технологията се е развила по-бързо, отколкото на другите. Например ако по някакви свои съображения обществата на австралийските аборигени са се противопоставяли упорито на всяка промяна в бита си, то това би обяснило защо са продължили да си служат с каменни сечива, след като на всички други континенти вече са били минали на метални. Защо наистина се стига до тези различни степени на възприемчивост?