Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 165
Перейти на страницу:

Докато водата заври и сосът се стопли, Дрю пусна телевизора, като очакваше да види само снежинки. Вместо това излезе син екран с надпис ДИРЕКТ ТВ СВЪРЗВАНЕ. Съмняваше се, че връзката ще се осъществи, но остави телевизора да довърши. Ако имаше какво да довършва.

Докато тършуваше из един от долните шкафове, гласът на Лестър Холт изгърмя в хижата и го стресна толкова силно, че той извика и изпусна гевгира, който тъкмо беше намерил. Когато се обърна, видя вечерната емисия новини на Ен Би Си с ясна като кристал картина. Лестър съобщаваше за поредното фиаско на Тръмп и когато предаде щафетата на Чък Тод за пикантните подробности, Дрю грабна дистанционното и изключи телевизора. Хубаво беше да знае, че работи, но нямаше намерение да се натоварва излишно с Тръмп, тероризъм и данъчна политика.

Свари цяла кутия спагети и ги изяде почти всичките. В мислите му Луси размаха укорително пръст и спомена — отново — набъбващата му с възрастта талия. Изми чиниите, докато размишляваше за Мама Лос и самоубийствата. Имаше ли място за тях в „Горчива река“? За Мама Лос едва ли. За самоубийство — може би.

Предполагаше, че Франзен може да е прав за периода преди да започнеш същинското писане на романа. Това наистина беше хубав период, защото всичко, което виждаш и чуваш, може да се ползва като суровина. Всичко е податливо на обработка. Умът може да построи град, да го преобрази, после да го изравни със земята само докато си взимаш душ, бръснеш се или пикаеш. Започнеш ли да пишеш обаче, всичко се променя. Всяка сцена, която напишеш, всяка дума, която напишеш, ограничават вариантите още малко. Накрая заприличваш на крава, която подтичва по коридор без изход, която подтичва към…

— Не, не, изобщо не е така — каза той и отново се стресна от собствения си глас. — Изобщо не е така.

10

Дълбоко в гората мракът падаше бързо. Дрю тръгна из хижата да светне лампите (те бяха четири на брой, с абажури кой от кой по-грозни) и после се зае с телефонния секретар. Изслуша два пъти съобщението на мъртвия си баща, добрия му стар татко, който никога, доколкото помнеше, не беше изричал обидна дума, нито беше посягал на синовете си (обидните думи и пердахът бяха от компетенцията на майка им). Струваше му се нередно да го изтрие, но тъй като не намери други касети за машината в бюрото на баща си, заповедта на Луси не му остави друг избор. Записа кратко и ясно съобщение: „Свързахте се с Дрю. Моля, оставете съобщение“.

След като приключи с тази задача, си облече тънко яке и излезе навън да поседи на стълбите и да погледа звездите. Винаги се стъписваше колко много звезди се виждат наведнъж далеч от светлинното замърсяване на дори сравнително малък град като Фалмът. Бог беше разсипал кана светлина там горе, а отвъд нея се простираше вечността. Загадката на толкова необятна реалност беше непроницаема. Надигна се вятър и накара боровете да въздъхнат тъжно, при което Дрю изведнъж се почувства много самотен и мъничък. Потрепери и се прибра вътре, където реши да запали пробно печката на дърва, само за да се увери, че няма да напълни хижата с пушек.

От двете страни на камината имаше два сандъка. В единия имаше подпалки, вероятно донесени от Стария Бил, когато е заредил с дърва под верандата за последен път. В другия имаше играчки.

Дрю коленичи и ги поразрови. Фризби, което смътно помнеше: с Луси и децата играеха на поляната и избухваха в смях всеки път, когато някой запратеше фризбито в храсталака и трябваше да отиде да го извади. Разтегателна гумена кукла Стреч Армстронг, която несъмнено беше на Брандън, и Барби (неприлично голо до кръста), което определено бе принадлежало на Стейси. Други неща обаче или не помнеше, или виждаше за пръв път. Еднооко плюшено мече. Колода карти „Уно“. Разпилени бейзболни картички. Игра на име „Предай прасетата“. Пумпал, украсен с кръг от маймунки с бейзболни ръкавици — когато го напомпа и пусна дръжката, той се олюля като пиян по пода и засвири „Заведи ме на бейзболния мач“. Това последното не му хареса. Маймунките като че ли размахваха ръкавиците нагоре-надолу по въртящата се повърхност, сякаш викаха за помощ, а мелодията доби злокобен тон, докато играчката забавяше ход.

Погледна си часовника преди да посегне към дъното на сандъка, видя, че е осем и петнайсет, и се обади на Луси. Извини се за закъснението и се оправда, че го е разсеяла кутия с играчки.

— Намерих стария Стреч Армстронг на Бран… Луси изстена.

— Боже, ненавиждах тази кукла. Миришеше отвратително.

— Помня. Намерих и други неща, но се кълна, че има някои, които виждам за пръв път. „Предай прасетата“?

1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)