Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 165
Перейти на страницу:

— Какво да предам? — разсмя се Луси.

— Някаква детска игра. А помниш ли пумпал с маймуни?

Свири „Заведи ме на бейзболния мач“.

— Не… О, почакай. Преди три или четири години дадохме под наем хижата на едно семейство, Пиърсън, сещаш ли се?

— Смътно. — Изобщо не помнеше. Ако е било преди три години, тогава той се беше посветил на „Селото на склона“. По-скоро беше в плен на романа. Окован с вериги и със запушена уста. Литературен садомазохизъм.

— Те имаха син на шест-седем годинки. Някои от играчките сигурно са негови.

— Изненадвам се, че не си ги е взел. — Дрю гледаше мечето, което имаше окъсания вид на играчка, получавала твърде много силни прегръдки.

— Искаш ли да говориш с Брандън? Тук е.

— Естествено.

— Здрасти, татко! — обади се Бран. — Завърши ли вече книгата?

— Много смешно. Започвам я утре.

— Как е там? Добре ли е?

Дрю се огледа. Голямата стая на първия етаж изглеждаше уютно на светлината на лампите. Дори грозните абажури не разваляха впечатлението. А ако кюнецът на печката не беше задръстен, един огън в нея щеше да пропъди лекия студ.

— Да — отговори той. — Добре е.

Наистина беше добре. Чувстваше се на сигурно място. Чувстваше се и като бременна жена, готова да роди всеки момент. Не изпитваше страх да започне книгата утре, само приятна тръпка. Думите щяха да потекат, сигурен беше.

Печката работеше, кюнецът беше чист и засмукваше дима без проблеми. Докато огънят в нея догаряше, той застла леглото в голямата спалня (шега: в стаята едва имаше място да се обърне човек) с чаршафи и одеяла, които имаха съвсем лек дъх на застояло. В десет си легна и впери очи в тъмното, заслушан в свирещия из стрехите вятър. Помисли си как Стария Бил се е самоубил пред хижата, но само за кратко, и то не със страх или ужас. Онова, което изпитваше, докато си представяше последните мигове на стария пазач — кръглото дуло, притиснато в брадичката, последните образи, удари на сърцето и мисли, — не беше много по-различно от онова, което бе почувствал, докато гледаше плетеницата от светлинки на Млечния път.

Реалността беше дълбока и се простираше надалеч. Съдържаше многобройни тайни и беше безкрайна.

11

На другата сутрин стана рано. Закуси и се обади на Луси. Тя тъкмо приготвяше децата за училище — мъмреше Стейси, че не си е написала домашното, каза на Бран, че си е забравил раницата в хола, — тъй че разговорът им беше по необходимост кратък. След като си взеха довиждане, Дрю си облече якето и отиде до потока. Дърветата на другия бряг бяха изсечени в някакъв момент и сега се разкриваше великолепна гледка на полюшваща се до хоризонта гора. Небето ставаше все по-наситено синьо. Постоя десетина минути, за да се наслади на ненатрапчивата красота на заобикалящия го свят, и да се опита да изпразни главата си от мисли. Да подготви ума си.

Всеки семестър водеше курс по съвременна американска и британска литература, но тъй като беше автор на публикувани творби (при това в „Ню Йоркър“), основната му работа беше да преподава творческо писане. Започваше всяка лекция и семинар, като говореше за творческия процес. Казваше на студентите, че както повечето хора имат определен ритуал преди лягане, по същия начин е важно да се подготвяш всеки ден за работа. Подобно на процедурата, при която хипнотизатор подготвя пациента си да навлезе в състояние на транс.

„Понякога сравняват писането на проза или поезия със сънуването — казваше на студентите си, — но аз мисля, че това сравнение не е съвсем точно. Според мен писането прилича повече на хипноза. Колкото повече подготовката се превръща в ритуал, толкова по-лесно е да навлезете в необходимото състояние“.

Дрю прилагаше теорията, която развиваше, на практика. Когато се върна в хижата, направи кафе. До обед щеше да изпие две чаши без захар и мляко. Докато чакаше кафето да стане готово, си изпи витамините и си изми зъбите. Някой от наемателите беше натикал старото бюро на баща му под стълбището и Дрю реши да не го вади. Може и да беше странно място за работа, но в същото време създаваше и необичаен уют. Почти като в утроба. В кабинета му вкъщи последната част от ритуала преди да се захване за работа щеше да е да подреди книжата си на спретнати купчинки и да остави празно място отляво за разпечатките от принтера, но на това бюро нямаше нищо за подреждане.

Включи лаптопа и създаде нов документ. Следващите стъпки също бяха част от ритуала: кръщаването на документа (ГОРЧИВА РЕКА #1), форматирането на документа и изборът на шрифта. Докато пишеше „Селото“, използваше Book Antiqua, но за „Горчива река“ нямаше намерение да използва този шрифт — това би му донесло лош късмет. Беше наясно, че е възможно да има спирания на тока, при които да прибегне до пишещата машина, така че избра шрифт American Typewriter.

1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)