Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 165
Перейти на страницу:

Очакваше с приятна тръпка пътуването, но с още по-голямо нетърпение очакваше да отвори лаптопа си, да го закачи за малкия принтер „Хюлет-Пакард“ и да създаде документ, който щеше да озаглави ГОРЧИВА РЕКА #1. Този път мисълта за бялата бездна под мигащия курсор не го изпълваше със смесица от надежда и страх. След като навлезе в Огъста, вече изпитваше единствено нетърпение. Този път нямаше да се провали. Не само това. Този път всичко щеше да се получи идеално.

Пусна радиото и започна да припява на „Ху“.

6

Късно следобед спря пред единствения магазин в ТР-90, неугледна постройка с хлътнал покрив, наречена „Големият смесен магазин в 90“ (все едно в селото имаше и малък смесен магазин). Зареди догоре шевролета, чийто резервоар беше почти празен, от стара ръждясала бензинова колонка, където табела съобщаваше, че приемат ПЛАЩАНИЯ САМО В БРОЙ, предлагат само ОБИКНОВЕН БЕНЗИН, БЕГЪЛЦИТЕ ПОДЛЕЖАТ НА ПРЕСЛЕДВАНЕ и БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ АМЕРИКА. Цената беше 3,90 долара на галон. Тук на север дори обикновеният бензин струваше скъпо. Дрю спря на верандата на магазина, за да вдигне слушалката на оплескания с размазани буболечки монетен телефон, който стоеше тук още от детските му години заедно със, готов беше да се закълне, същия надпис, вече избелял дотолкова, че едва се четеше: НЕ ПУСКАЙТЕ МОНЕТИТЕ, ПРЕДИ ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ. Дрю чу бръмченето на отворената линия, кимна, върна слушалката на ръждясалата вилка и влезе вътре.

— Аха, аха, още работи — каза динозавърът, седящ зад щанда. — Да не повярва човек. — Очите му бяха зачервени и Дрю се зачуди дали не е пафнал мъничко от златото на окръг Арустък. Тогава старецът извади подгизнала от сополи кърпа от задния си джоб и кихна в нея. — Проклета алергия, мъчи ме всяка есен.

— Вие сте Майк Деуит, нали? — попита Дрю.

— Не, Майк беше баща ми. Почина през февруари. На деветдесет и седем беше проклетият старец и през последните десет не знаеше кой е. Аз съм Рой. — Той протегна ръка над тезгяха. Дрю не искаше да я докосва — това беше ръката, боравила със сополивата кърпа, — но трябваше да е вежлив, затова я стисна само веднъж.

Деуит смъкна очилата на клюнестия си нос и изгледа Дрю над тях.

— Знам, че за зла участ мязам на татко, ама и ти мязаш на твоя. Ти си момчето на Бъзи Ларсън, нали? Не Рики, а другият.

— Точно така. Рики живее в Мериланд. Аз съм Дрю.

— Да, да, така е. Идвал си с жената и децата, но отдавна не си се вясвал. Учител беше, нали?

— Да. — Дрю подаде на Деуит три двайсетачки. Деуит ги прибра в касата и му върна шест смачкани банкноти от по един долар.

— Чух, че Бъзи умрял.

— Да. Майка ми също. — Да отметне и този въпрос.

— Съжалявам. Какво правиш тук по това време на годината?

— В творчески отпуск съм. Мисля да попиша малко.

— А, не думай. В хижата на Бъзи ли?

— Ако пътят е проходим. — Каза го само за да не изглежда като пълен пришълец. Дори пътят да беше в лошо състояние, щеше да намери начин да прекара шевролета по него. Не беше дошъл чак дотук само за да обърне и да си тръгне.

Деуит спря, за да преглътне храчка, после каза:

— Е, неслучайно му викат Лайняния път, а и сигурно е поизровен от пролетните порои, но си с джип и би трябвало да изгазиш. Знаеш, че Стария Бил умря, нали?

— Да. Един от синовете му ми писа. Не успяхме да дойдем на погребението. От сърце ли си отиде?

— От глава. Тегли ѝ един куршум — отвърна Рой Деуит с видимо удоволствие. — Налегнал го беше Алцхаймерът. Полицаят намерил в жабката му тетрадка с какви ли не записки. Пътни указания, телефонни номера, името на жена му. Дори името на шибаното куче. Не е могъл да понесе, че изперква.

— Боже, това е ужасно. — Наистина беше ужасно. Бил Колсън беше приятен човек, кротък, винаги спретнат и сресан, ухаещ на „Олд Спайс“, надлежно съобщаваше на баща му — после и на Дрю — когато нещо трябва да се ремонтира и колко точно ще струва.

— Аха, аха, а щом не си знаел това, сигурно не знаеш и че се гръмна пред вашата хижа.

Дрю го зяпна.

— Шегувате ли се?

— Как ще се шегувам… — кърпата се появи отново, още посополива и смачкана, и Деуит кихна в нея — за такова нещо. Спрял пикапа, опрял цевта на пушката в брадичката си и натиснал спусъка. Куршумът го пронизал и пробил задния прозорец. Полицай Григс стоеше точно тук, където си ти, когато ми го каза.

1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)