Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Хари! — внезапно се обади Хърмаяни, която надничаше зад рамото му. — Погледни към прозореца!
Хари се извърна и се взря навън. Нещо мъничко и сиво ту се появяваше, ту се скриваше от външната страна на стъклото. Той стана, за да види по-добре и забеляза дребна сова, носеща писмо, което беше твърде голямо за нея. Птичката бе толкова малка, че въздушната струя покрай влака я блъскаше и премяташе насам-натам. Хари веднага свали прозореца, протегна ръка и я улови. Беше като много пухкав снич. Внесе я внимателно вътре. Тя пусна писмото върху седалката на Хари и закръжи из купето, явно много доволна, че си е изпълнила задачата. Хедуиг прищрака с човка доста високомерно и неодобрително. Крукшанкс се понадигна от мястото си, следейки совата с големите си жълти очи. Рон забеляза това и я грабна, за да не й се случи нещо.
Хари взе писмото. Беше адресирано до него. Той отвори плика и възкликна:
— От Сириус е!
— Наистина? — развълнуваха се Рон и Хърмаяни. — Чети на глас!
Драги Хари,
Надявам се да получиш това писмо, преди да пристигнеш при леля си и вуйчо си, защото не знам дали са свикнали да получаваш поща по сова.
Бъкбийк и аз се крием, но няма да ти кажа къде, да не би писмото ми да попадне в чужди ръце. Нямам особено доверие на тази сова, но не можах да намеря по-добра, а тя прояви голямо желание да свърши работата.
Предполагам, че дименторите още ме търсят, но няма вероятност да ме намерят тук. Смятам в скоро време да направя така, че няколко мъгъли да ме видят далеч от „Хогуортс“, за да бъде вдигната охраната на замъка.
Има нещо, което не успях да ти кажа по време на кратката ни среща. Аз ти изпратих „Светкавицата“…
— Ха! — тържествуваше Хърмаяни. — Видя ли! Аз ти казах, че е от него!
— Да, но той не я беше омагьосал, нали? — каза Рон. — Ох!
Мъничката сова, която издаваше радостни звуци в шепата му, клъвна един от пръстите му в израз на нежност.
Крукшанкс отнесе поръчката вместо мен до совите в пощата. Използвах твоето име, но изрично посочих да вземат златото от моя трезор номер седемстотин и единадесет в „Гринготс“. Нека това бъде подаръкът за тринайсетият ти рожден ден от твоя кръстник.
Освен това искам да ти се извиня, задето те уплаших онази нощ миналата година, когато беше напуснал дома на леля си и вуйчо си.
Исках просто да те зърна, преди да поема пътя си на север, но се опасявам, че видът ми здравата те стресна.
Прилагам и още нещо за теб, което се надявам да направи по-приятна следващата ти година в „Хогуортс“.
Ако ти потрябвам, прати ми вест. Твоята сова ще ме намери.
Скоро пак ще ти пиша.