Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Най-малкото, когато конете му стигнеха в Белдинук, щеше да им трябва добро зърно за храна, а воините на Габорн също трябваше да се нахранят.
Кралица Херин Червената беше изпратила Ерин Конал, за да предложи подкрепата си, но Габорн бе очаквал гаранции от Белдинук, а беше принуден да продължи и без тях.
Помощта на Лоуикър му беше необходима само за да премине през Белдинук, но се надяваше и на повече. След като толкова много замъци в северна Мистария бяха паднали, го очакваше сериозен недостиг на провизии.
Палдейн щеше да е прибрал повечето припаси в Карис, в подготовка за обсадата, а Радж Атън най-вероятно щеше да наложи обсада — стига да не решеше направо да срине замъка. Самият Габорн беше убеден, че Вълчия господар ще поиска да вземе Карис непокътнат, за да могат неговите войски да презимуват там.
При това положение на Габорн щеше да се наложи да разбие обсадата, като нападне Радж Атън. А след като на воините му предстоеше решителна битка, щяха да имат нужда от още въоръжение… стрели за лъкометците, пики за конницата, щитове и какво ли още не.
Малцина от рицарите, тръгнали на юг, бяха натоварили конете си с бойна броня. Някои имаха метални предпазители на главите и ватирани кожени чулове, които да пазят шиите и хълбоците им. Но пълната броня беше твърде тежка за толкова дълго разстояние. А при тази оскъдица на подсилени коне в последно време на Габорн не му се искаше да пусне в битка зле защитените животни. Искаше пълна броня за конете, както и брони и щитове за рицарите си.
Надяваше се да получи тези неща от Белдинук.
Ако успееше да изтласка Радж Атън от открития терен — в замъка Крайдън, във Фелс или в Тол Дур — можеше да му се наложи да обсади някое укрепление, в който случай щяха да са му необходими инструменти за направата на обсадните машини. В добавка към всичко това щяха да му трябват ковачи, готвачи, щитоносци, перачки, колари — цяла орда поддържащ персонал. Габорн можеше да призове за помощ собствените си васали на юг и изток от Мистария, но щяха да са нужни седмици, докато всички те пристигнат на север, а времето беше същината на проблема.
По необходимост Габорн трябваше да разчита на стария си съюзник крал Лоуикър Белдинук, човек, за когото мълвата твърдеше, че е твърде предпазлив във война, човек, за когото някои подозираха, че няма да му стигне кураж да се изправи срещу Радж Атън.
Въпреки че Габорн му беше изпратил писма преди седмица, с искане да закупи припаси в случай, че тръгне на юг, Белдинук не беше отговорил — вероятно защото през това време Радж Атън пресичаше пустите земи по границата на Белдинук с войниците си и крал Лоуикър беше твърде зает с грижите за собствената си отбрана. Самата Йоме беше изпратила куриер само преди два дни.
Сега най-после вестоносецът влезе в залата, още с праха от пътя по светлокафявата куртка. На нея беше извезан белият лебед на Белдинук. Беше дребен слаб мъж, с дълги провиснали мустаци и без брада.
Габорн стана, за да поговори с него насаме, но вестоносецът се поклони и заяви високо:
— Ако позволите, ваше величество, и вие, лордове на Хиърдън и на Оруин. Крал Лоуикър ми заповяда да говоря открито пред всички.
Габорн кимна.
— Моля, продължете тогава.
Вестоносецът отново се поклони и заговори.
— Моят господар Белдинук ми нареди да кажа следното: „Да живее Земния крал Габорн Вал Ордън!“
Той вдигна ръка и всички лордове на трапезата извикаха гръмко:
— Да живее кралят!
— Моят крал се извинява за забавянето с известието си. Той изпрати писма преди около седмица, с които предлага всякаква помощ. За съжаление, изглежда, нашият куриер не е успял да се добере жив, за да донесе посланието. Пътищата гъмжат от убийци на Радж Атън. За този пропуск моят господар се извинява. Но той желае да ви предам, че точно както обичаше вашия баща, винаги е обичал и вас, Габорн, като свой роден син.
Последното не се понрави много на Йоме. Тя знаеше, че Лоуикър често се бе подмазвал на крал Ордън, може би с надеждата, че Габорн ще се окаже в достатъчна степен мъж, за да го отърве от забележително непривлекателната му дъщеря, единствената му наследничка.
— Милорд, крал Лоуикър ви призовава към спокойствие — продължи пратеникът. — Той осъзнава опасността, надвиснала над Карис, и е струпал войски и припаси, за да помогне. До този момент е събрал пет хиляди рицари, сто хиляди пехотинци, петдесет хиляди стрелци, а също така строители на обсадни машини и безброен обслужващ персонал — с надеждата, че заедно ще можем да съкрушим Радж Атън сега, преди заплахата да се усили! Ваше величество, лордове на Хиърдън и на Оруин, крал Лоуикър ви призовава към висок дух и колкото може по-скоро да се присъедините към него, защото той лично ще поведе войските си на бран!