Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
По-късно една от жените й каза, че Монк бил жив. След още два часа хидрофойлът пристана до един остров в Средиземно море. Там ги прехвърлиха в малък частен самолет.
Рейчъл зърна за миг Монк — на носилка, видимо упоен, ръката му бе превързана до лакътя. След това я заключиха в някакво задно отделение. Сама. Без прозорци. През следващите два часа кацаха два пъти. Накрая я изведоха навън.
Монк го нямаше.
Раул върза очите й и й запуши устата. Прехвърлиха я от самолета в някакъв камион. Още половин час преход с множество завои и пристигнаха. Чу гумите на камиона да скърцат по дървени дъски. Мост. Камионът спря.
Навън я посрещна какофония от ръмжене и лай — силен и гневен.
Поведоха я за лакътя през някакъв вход и надолу по стълби. Врата се затвори зад нея и заглуши кучешкия лай. Замириса й на студен камък й влага. Беше усетила и разликата в налягането, докато камионът пътуваше насам.
Планини.
Бутнаха я напред и тя се спъна в нещо. Падна тежко на ръце и колене.
Раул стисна с две ръце задника й и се засмя.
— Вече си го проси, моля ви се.
Рейчъл скочи като опарена и удари рамото си в нещо твърдо. Измъкнаха подгизналата кърпа от устата й и й свалиха качулката. Тя заразтрива рамото си и плъзна поглед по малката каменна килия. И тук нямаше прозорци. Започваше да губи представа за времето. Мебелировката се състоеше от стоманена койка. Тънък дюшек, навит в единия й край. И възглавница. Без чаршафи.
Килията нямаше решетки. Едната стена беше изцяло от дебело стъкло, с изключение на херметически затваряща се врата и големи колкото юмрук вентилационни отвори. Но дори и те имаха капаци, които можеха да се нагласят над отворите за звукоизолация или като метод за бавно задушаване на затворника.
Сега беше тук повече от час.
Дори и пазачи нямаше. Макар че откъм коридора се чуваха гласове, така че сигурно стояха на пост при стълбището.
Чу се врява. Тя вдигна лице и се изправи. Раул крещеше някакви заповеди. Рейчъл отстъпи по-далеч от стъклената стена.
Появи се Раул, придружаван от двама мъже.
Не изглеждаше доволен.
— Излизай — изсъска той. Отключиха вратата и я извлякоха навън.
— Насам — каза Раул. Поведе я по коридора.
Тя забеляза други килии, някои затворени като нейната, други отворени и пълни с бутилки вино.
Раул я забута към стълбите и нагоре към огрян от луната вътрешен двор. Каменни зидове се издигаха от всички страни. Проход, затворен с решетка, извеждаше към тесен мост над дълбока пропаст.
Намираше се в замък.
Редица камиони бяха спрени покрай стената до портата.
Покрай другата стена имаше двайсетина клетки. От тях се надигна басово ръмжене. Едри сенки се размърдаха, мускулести, силни.
Раул, изглежда, забеляза накъде е насочено вниманието й.
— От Канарските острови са — каза с някаква дивашка гордост. — Бойни кучета с потекло, водещо началото си от първото десетилетие на деветнайсети век. Чистокръвни бой — ци. Само мускули, челюсти и зъби.
Рейчъл се зачуди дали не би описал по същия начин и себе си.
Той я поведе към централната сграда. Два ката стълби водеха към масивна дъбова врата. Беше осветена ярко с аплици, почти гостоприемна. Но не натам тръгнаха. Една странична врата водеше към етаж под стълбите.
Раул набра някаква комбинация на контролно табло отстрани и бравата прещрака.
Когато вратата се отвори, Рейчъл усети миризма на дезинфектант и на нещо гадно, като мърша. Бутнаха я в квадратна стая, ярко осветена с флуоресцентни лампи. Каменни стени, линолеум на пода. При единствената врата, която извеждаше от стаята, стоеше пазач.
Раул отиде да я отвори.
Видя се дълъг коридор с отвори към серия стаи. Рейчъл надникна в няколко, докато вървяха по него. В първата имаше клетки от неръждаема стомана. Редици компютри, свързани с редици плочи, изпълваха втората. Електромагнити, предположи тя — за експериментите им със смесите в м-състояние. В третата стая имаше само стоманена маса, приблизително във формата на буквата X. Кожени ивици навеждаха на мисълта, че масата е предназначена за разпънат човек. Над нея висеше хирургическа лампа.
Побиха я тръпки.
По-нататък имаше още шест стаи. Беше видяла достатъчно и когато спряха при една врата, не съжали, че не знае какво има в другите.
Раул почука и я бутна през прага.
Контрастът я свари неподготвена. Все едно се беше озовала в салон от началото на двайсети век, обитаван от изтъкнат член на Кралското научно общество. Цялата стая грееше с полиран махагон и орех. На пода имаше дебел килим в оттенъци на червено и зелено.
Библиотечки и витрини обточваха всички стени. Зад стъклата мярна първи издания на Нютоновите „Принципи“и Дарвиновия „Произход на видовете“. В една от витрините имаше осветен разгънат египетски ръкопис. Рейчъл се зачуди дали не е ръкописът, откраднат от музея в Кайро, подправеният текст със загадъчните стихове, който беше дал началото на цялото това смъртоносно приключение.