Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Питър? — викна Сара.
Появи се в полезрението му. Погледна го.
— Парализиран ли си?
„Да! Обади се на бърза помощ!“
— Поти се — каза Сара. — Студена пот.
— Така го заварих — каза Джанис. — А вие защо сте тук? Каква сте му?
— Повикахте ли линейка? — попита Сара.
— Не, телефонът ми е в колата, а…
— Аз ще повикам.
Сара отвори мобилния си телефон. Това беше последното нещо, което Евънс си спомняше.
БРЕНТУД
Сряда, 13 октомври
01:22
Беше късно. Къщата тънеше в мрак. Николас Дрейк седеше на бюрото си в Брентуд, близо до Санта Моника. Точно на 4,7 километра от брега (наскоро го беше засякъл по километража на колата си), така че се чувстваше в безопасност тук. Което беше добре. НФПР му беше купил тази къща миналата година. Това беше породило известно напрежение, защото му бяха купили и къща в Джорджтаун. Ала Дрейк беше изтъкнал, че се нуждае от жилище на Западния бряг, където да посреща знаменитости и важни спомоществователи.
В края на краищата Калифорния беше рай за природозащитното движение. Именно Калифорния беше първият щат, приел закони срещу тютюнопушенето, почти десет години преди Ню Йорк или някой друг от източните щати. Дори когато Федералният съд беше отменил ограниченията на Агенцията за защита на околната среда от 1998-а за пасивното пушене с аргумента, че АЗОС не се е съобразила със собствените си изисквания за неоспорими доказателства и е забранила вещество, чието вредно въздействие така и не е било доказано по никакъв начин — съдията беше от тютюнев щат естествено, — дори и тогава Калифорния не беше отстъпила. Законите срещу тютюнопушенето останаха. Всъщност Санта Моника беше на път да забрани изцяло пушенето навън, дори на плажа! Ето, на това му се казва прогрес!
Тук беше лесно.
Но по отношение на големите дарения… нещата стояха другояче. В развлекателната индустрия имаше богати хора, на които можеше да се разчита, но истинските пари в Калифорния — инвестиционните банкови компании, големите борсови играчи, висшите корпоративни кадри, хората с доходи от петстотин милиона до няколко милиарда, сериозните пари — тези хора не бяха толкова лесни. Тези хора живееха в една различна Калифорния. Тези хора членуваха в голф клубове, където не се допускаха актьори. Големите пари бяха в ръцете на големите предприемачи в сферата на високите технологии, а те бяха много умни и много трудни. Много от тях бяха на „ти“ с науката. Господи, много от тях бяха учени.
И точно по тази причина представляваха огромно предизвикателство за Дрейк и той трябваше да се пребори с него, ако искаше да върже бюджета си за годината. Тъкмо си мислеше, че е време за едно уиски, когато на екрана се отвори нов прозорец и курсорът примигна:
SCORPIO_L: Можеш ли да говориш?
„Говорим за вълка, а той…“ — помисли си Дрейк. И написа:
„Да, мога“.
Дрейк се размърда на стола си и нагласи светлината над бюрото така, че да осветява лицето му. Погледна към камерата, монтирана над екрана.
Прозорецът се отвори. Появи се Тед Брадли — седеше зад бюрото си в къщата си в долината Сан Фернандо.
— Е?
— Ти се оказа прав — каза Брадли. — Евънс е преминал към тъмната страна.
— И?
— Беше с онова момиче, Дженифър, която работи по подготовката на делото…
— Дженифър Хейнс?
— Да. Нафукана кучка, между другото.
Дрейк не каза нищо. Заслушал се беше в гласа на Тед — той явно отново обръщаше чашките.
— Тед, говорили сме за това. Не на всички им харесват свалките ти.
— Напротив, харесват им. На повечето поне.
— Тед, не такова впечатление искаме да правим.
— Ама тя ме обиди!
— Добре. Значи и Дженифър Хейнс е била там…
— Тя е подлога на петролната индустрия. Няма начин да не е.
— И кой друг беше там?
— Сара Джоунс.
— Аха. Отишла е да види тялото?
— Не знам защо беше там. Беше с някакъв тип, Кенър, истински задник. Поредният всезнайко.
— Опиши ми го.
— Четиридесетинагодишен, мургав, прилича на гангстер. Военен, ако питаш мен.
— Аха. Някой друг?
— Не.
— Чужденец някой? Нямаше други хора, така ли?
— Не, само тези, за които ти казах.
— Според теб Питър Евънс и Кенър познават ли се от по-рано?
— Ми да. Доста добре при това.
— Значи си останал с впечатлението, че работят заедно, така ли?
— Да, много са гъсти.
— Добре, Тед — каза Дрейк. — Инстинктите ти са страхотни. — Изчака го да се поперчи пред камерата. — Мисля, че може да си надушил нещо. Евънс може да се окаже проблем.