Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Може би ще е по-добре да се обърнете към господин Дрейк.
Междувременно един от телевизионните екипи се беше приближил заради виковете и суматохата. Хофман моментално се възползва от възможността и пак се задърпа и извика на Евънс:
— Не си правете труда с Дрейк! Дрейк не би допуснал истината в тази зала! — Обърна се към камерата. — Николас Дрейк е един лишен от морал измамник, а тази конференция е перверзна подигравка с бедните хора по света! Спомнете си за умиращите деца в Африка и Азия! Които издъхват заради конференции като тази! Измамници! Безсрамни демагози! — Дърпаше се трескаво. Очите му се въртяха безумно. От устата му хвърчеше слюнка. Определено изглеждаше луд и камерите се изключиха. Телевизионните екипи му обърнаха гръб. Хофман пък моментално спря да се дърпа. — Няма значение, казах каквото имах да казвам. Както винаги, никой не го интересува. — Обърна се към охраната. — Пуснете ме. Видях достатъчно от тази измама. И минута повече не мога да понеса. Пуснете ме!
— Пуснете го — каза Евънс.
Охранителите пуснаха Хофман и той моментално се спусна към центъра на залата, където телевизионният екип интервюираше Тед Брадли. Посочи го и викна:
— Този човек е сводник! Екосводник за една корумпирана организация, която печели, като насажда фалшиви страхове! Не разбирате ли? Фалшивите страхове са чума, чумата на нашето време!
Охранителите дотичаха и буквално го извлякоха от залата. Този път той не им се опъна. Отпусна се и петите му застъргаха по пода, докато го влачеха към изхода. Каза само:
— Внимавайте, имам шипове. Ако пострадам, ще ви съдя за средна телесна повреда.
Оставиха го на тротоара отвън, поизтупаха го и го пуснаха.
— Приятен ден, господине.
— Ще се постарая, благодаря. Дните ми и без това са преброени.
Евънс се върна при Дженифър и се загледа след Хофман.
— Няма да кажа „казах ти“ — подкачи го тя.
— Кой всъщност е той?
— Бивш преподавател в Южнокалйфорнийския университет. Един от пионерите в статистическото изследване на медиите и ефекта им върху обществото. Доста интересен човек, но както си пролича и днес, вижданията му са се развили в доста, ъъъ, драстични крайности.
— Мислиш ли, че Мортън наистина го е поканил?
— Питър, трябва да ми помогнеш — каза Дрейк зад тях.
— За какво?
— Онзи откачалник — Дрейк кимна към Хофман — сигурно ще иде право в полицията с жалба за телесна повреда. Точно днес не ми е до това. Иди поговори с него. Виж дали няма да го успокоиш.
— Не знам какво бих могъл да направя…
— Накарай го да ти разкаже за смахнатите си теории. Това ще му отнеме часове.
— Но така ще пропусна конфе…
— Не ни трябваш тук. Трябваш ни там. При оная кукувица.
Пред конферентната палата се беше събрала голяма тълпа. Наблюдаваха изказванията на голям телевизионен екран, имаше и субтитри. Евънс се проби път през зяпачите.
— Знам защо сте тръгнали след мен — каза Хофман, когато го видя. — Нека ви предупредя, че си губите времето.
— Професоре…
— Вие сте младият умник, когото Ник Дрейк е пратил да ме отклони от целта ми.
— Няма такова нещо.
— Напротив, има. Не ме лъжете. Не обичам да ме лъжат.
— Добре де — призна Евънс, — прав сте. Дрейк ме изпрати.
Хофман замълча. Изглежда, не очакваше такава откровеност.
— Знаех си. И какво ви каза да направите?
— Да се погрижа да не отидете в полицията.
— Добре, значи успяхте. Идете да му кажете, че няма да ходя в полицията.
— Изглежда, точно там смятате да идете.
— О. Изглеждало значи. Вие сте онези хора, на които им пука как изглеждат нещата.
— Не, но вие…
— Не ми пука как изглеждало. Интересува ме какво е. Имате ли някаква представа какво е?
— Не ви разбирам.
— С какво се занимавате?
— Адвокат съм.
— Можех и сам да се сетя. Днес всички са адвокати. При екстраполиране на статистическия растеж на правната професия до 2035-а година всеки човек в САЩ ще бъде адвокат, включително и новородените. Ще се раждат адвокати. Какво ще е да се живее в такова общество, как мислите?
— Професоре — подхвана Евънс, — вие казахте някои интересни неща, които…
— Интересни ли? Обвиних ги в пълна липса на морал и вие наричате това интересно?
— Извинете — каза Евънс; опитваше се да насочи разговора към вижданията на Хофман. — Не обяснихте защо мислите, че…
— Аз не мисля нищо, младежо. Аз знам. Това е целта на моите изследвания — да знам разни неща, а не да правя умозаключения за тях. Не да теоретизирам. Не да изказвам хипотези. А да знам, на базата на преки проучвания на терен. Това е едно почти изгубено изкуство в академичния свят напоследък, младежо… всъщност не сте чак толкова млад — как се казвате?