Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Те предпазливо се отправиха навътре.
Входът се губеше в дълбоки сенки. От горните прозорци на сградата проникваше бледа, сива светлина, промъкваше се през дупките на разбитите подове и осветяваше малки части сред пълния мрак. Не се чуваше нито звук. Нищо не помръдваше.
Пи Ел се обърна към Дийс и прошепна:
— Наблюдавай улицата, дай ми знак, ако има нещо.
Той навлезе в мрака и се изгуби в него, сякаш бе част от сенките му. Веднага се почувства като у дома си, загърнат в наметката. Очите и слухът му бързо се приспособиха. Стените на сградата бяха голи и съсипани от годините. Влажни на местата, където дъждът бе прокапал и се бе стичал по камъка. Издигаха се високи и груби в бледата светлина. Пи Ел се промъкваше напред, като бавно и внимателно си проправяше път и чакаше нещо да се появи. Не можеше да долови никакво присъствие. Сградата изглеждаше празна.
Нещо долу пропука и го стресна. Той погледна в тъмнината. Подът бе покрит с кости, останките от всички същества, които Гризача бе натрупал по време на нощните си попълзновения и бе домъкнал в скривалището си, за да ги погълне.
Коридорът се разшири, премина в една по-голяма зала и тук свърши. Нямаше никакви врати и нищо не извеждаше по-нататък. Това на времето е било съдебна зала. Тя се издигаше на десетки метри височина и свършваше с куполен свод, покрит със странна мозайка, през която проникваше бледа светлина. Всичко беше тихо. Пи Ел се озърна разочарован. Веднага разбра, че тук няма нищо да открие — нито Каменния крал, нито Черния камък на Елфите. Беше сбъркал в предположенията си. Обзе го гняв и разочарование и той не можеше да спре да търси, макар да знаеше, че е безсмислено. Тръгна към отсрещната стена, като оглеждаше очертанията на пода и тавана, отчаян, че не може нищо да открие.
Хорнър Дийс подсвирна.
Почти в същия момент Пи Ел чу тихото чаткане на метала по камъка.
Мигновено се обърна и се спусна назад през тъмната зала. Гризача се беше върнал. Нямаше причина да се връща, освен ако не го бе усетил. Но как? Мислите му се гонеха объркани. Гризача бе сляп, разчиташе на други сетива. Не може да ги е видял. Но дали не ги беше подушил? И веднага си отговори. Той бе подушил следите им около входа и това го бе накарало да бъде нащрек; ето защо се бе спрял. Беше се направил, че излиза, изчакал беше и сега се връщаше отново.
Пи Ел се вбеси от собствената си глупост. Ако веднага не излезе от тук, ще попадне в капана.
Втурна се към мрачния вход, само за да открие, че е закъснял. Зърна през отворената дупка как Гризача завива покрай ъгъла на сградата отсреща и бързо се насочва към скривалището си. Въжето и Хорнър Дийс ги нямаше. Пи Ел се прилепи в най-тъмната част на стената и започна безшумно да се промъква. Трябваше да стигне до входа и да се изплъзне покрай Смока, преди онзи да спусне резето. Ако не успееше, щеше да остане заловен в скривалището на чудовището. Дори и Стиелът нямаше да може да му помогне.
Гризача се втурна през отвора. Металните му челюсти бяха раззинати и пипалата опипваха каменните стени. Пи Ел измъкна Стиела и се сви в мрака. Налагаше се да действа светкавично. Изпитваше странно спокойствие, както преди да убие. Видя как чудовището изпълни отвора и тръгна навътре.
Веднага скочи и побягна. Гризача го усети моментално, с инстинкти, по-остри дори от тези на Пи Ел. Пипалата се разтвориха и го уловиха на сантиметри от вратата. Стиела нарани един от крайниците на Смока, който пусна за малко убиеца, но след това отново нападна. Пи Ел се опита да бяга, но бе заклещен от множество протегнати пипала.
В този момент куката се спусна в мрака зад Смока и се уви около задните му крака. Въжето се стегна и чудовището бе издърпано назад. То удряше крака и забиваше ноктите си в камъка. Вниманието му се отклони за момент. И този момент бе достатъчен. Пи Ел се стрелна покрай него за част от секундата и се спусна надолу по улицата, за да се скрие. Почти веднага Хорнър Дийс хукна редом с него, косматото му тяло се задъхваше от напрежение. Чуха зад себе си как Гризача отхвърли въжето и су спусна да ги преследва.
— Ето тук! — извика Дийс и дръпна Пи Ел през отворена врата вляво.